Кой можеше да знае? Не бяха ли покапали първите и единствени сълзи от очите на Арамис? Каква епитафия би могла да се сравни с това, мой славни Портос?
Глава петдесет и втора
ПАТРУЛЪТ НА ГОСПОДИН ДЬО ДЕВЪР
Д’Артанян не беше свикнал с такава съпротива, каквато току-що беше срещнал. Ето защо той пристигна в Нант крайно ядосан. Неговото раздразнение се изразяваше в един могъщ натиск, на който можеха да устоят много малко хора, дори да бяха крале й титани. Побеснелият мускетар, треперещ от гняв, веднага се появи в замъка и заяви, че трябва да види краля. Беше около седем часа сутринта. Откакто бе дошъл в Нант, кралят ставаше рано.
Стигайки до познатия ни коридор, д’Артанян се срещна с господин Дьо Девър, който го спря възпитано и го помоли да говори тихо, за да не събуди краля.
— Кралят спи? — попита д’Артанян. — Няма да го безпокоя. Как предполагате? В колко ще се събуди?
— Приблизително след два часа. Кралят работи цяла нощ. Д’Артанян се върна след два часа и половина. Кралят закусваше.
— Чудесно! Тъкмо ще поговоря с негово величество на масата.
Господин Дьо Бриен съобщи на капитана, че кралят не желаела го безпокоят, докато се храни, и е разпоредил никой да не влиза, преди да е станал от масата.
— Но вие сигурно знаете, господин Дьо Бриен, че имам разрешение да влизам при негово величество по всяко време на деня и нощта.
Секретарят хвана меко капитана под ръка.
— Само не и в Нант, скъпи господин д’Артанян. По време на това пътуване кралят промени установения от него ред.
Мускетарят попита кога ще стане кралят от масата.
— Неизвестно — отвърна Бриен.
— Как така? Какво значи това? Да не се знае кога кралят ще свърши да се храни! Обикновено той прекарва на масата около час. Но ако въздухът на Лоара изостря апетита, готов съм да допусна, че той ще продължи да се храни около час и половина. Предполагам, че е достатъчно. Ще почакам тук.
— Простете, скъпи господин д’Артанян, но е наредено в този коридор да не пускам никого. Затова дежуря тук.
Д’Артанян почувства, че кръвта му за втори път се качва в главата. Излезе бързо, за да не усложнява обстановката с неочаквано избухване.
Навън започна да размишлява: „Кралят не иска да ме види. Това е безспорно. Той се сърди, този младеж. Бои се от думите, които ще трябва да изслуша от мен. Да, но в този момент обсаждат Бел-Ил. Залавят и може би убиват моите приятели… Бедният Портос! Що се касае до достопочтения Арамис, той има достатъчно хитроумни решения и за него аз съм спокоен… Но все пак Портос не е инвалид, а Арамис не е останал без ум, изкуфял старец… Единият със силата си, другият с хитростта си ще създадат доста работа на кралските войници. Кой знае, може би тези двама храбреци ще устроят за назидание на най-християнския монарх втори бастион Сен-Жерве?… Не, не се отчайвам! Те имат оръдия и гарнизон. И все пак, струва ми се, за тях би било по-добре, ако успея да прекратя тази борба. Ако това засягаше лично мен, не бих изтърпял нито грубостите, нито измяната от страна на краля. Но заради приятелите съм готов на всичко. Дали да не отида при Колбер? Ето един човек, когото трябва да държа в постоянен страх. Какво пък, да отидем при него!“
Д’Артанян решително се отправи нататък. Но пристигайки, узна, че финансистът се намира при краля в нантския замък. И възкликна:
— Превъзходно! Отново настъпиха времената, когато с крачки мерех безкрай парижките улици от Дьо Тревил до кардинала, от кардинала до кралицата, а от кралицата до Людовик XIII. Това е вече нормално! Стареейки, хората се превръщат в деца. Към замъка!
Той се върна обратно. Оттам тъкмо излизаше господин Дьо Лион. Той протегна на мускетаря двете си ръце и му съобщи, че кралят ще бъде зает цялата вечер и дори през нощта, че е дадена заповед да не пускат никого при него.
— Дори капитана — извика д’Артанян, — който приема и дава паролите! Но това е нечувано!
— Дори капитана, приемащ паролите — отвърна Дьо Лион.
— Щом е така — каза възмутеният до дъното на душата си д’Артанян, — щом капитанът на мускетарите, който винаги е имал достъп до спалнята на негово величество, е загубил правото да влиза в трапезарията или кралския кабинет, това означава, че или кралят е умрял, или той е в немилост. Бъдете любезен, господин Дьо Лион, да отидете при краля и без предисловия да му доложите, че моля да приеме оставката ми.
— д’Артанян, пазете се! — опита се да го вразуми Дьо Лион.
— Вървете! От приятелство към мен!
Той го побутна към кралския кабинет. В очакване д’Артанян закрачи нервно из коридора. Лион се върна.