— Нима няма да дойдете на репетицията на балета, виконт?
— Не, трябва да направя още едно посещение. Е, прегърнете ме и довиждане.
Събирането беше определено да се състои в покоите на краля.
Явиха се двете кралици, принцесата, няколко придворни дами и кавалери. Цялото това общество в очакване на танците беше заето с разговор, както беше прието в тези времена.
Въпреки твърдението на кавалера Дьо Лорен, нито една от дамите не беше в празничен костюм, но всички имаха богати облекла, рисувани от различни художници за балета на полубоговете. Така наричаха кралете и кралиците, чийто пантеон беше Фонтенбло.
Принцът донесе рисунка, на която беше изобразен в своята роля. Лицето му все още беше загрижено. Той учтиво и почтително поздрави младата кралица и майка си. Със съпругата си размени поклони доста небрежно и отдалечавайки се от нея, се завъртя рязко на токове. Този жест и студенината му бяха забелязани.
Господин Дьо Гиш възнагради принцесата за тази студенина с поглед, пълен с огън, и трябва да си признаем, принцесата му върна погледа с лихвите. Ще отбележим още, че Дьо Гиш никога не е бил толкова красив. Погледът на принцесата сякаш озари със светлина лицето на сина на маршал Дьо Грамон. Снахата на краля почувства, че над главата й се събират облаци. Тя също усещаше, че в течение на този ден, при това изобилие на материал за бъдещи събития, беше несправедлива и може би дори бе предала човека, който я обичаше с такава страст и жар.
Струваше й се, че беше настъпил моментът да възнагради бедния човек, с когото така жестоко се бе отнесла тази сутрин. В сърцето й всичко говореше в полза на Дьо Гиш. Тя искрено го съжаляваше и това му даваше преимущество пред всички други. В сърцето й не оставаше място нито за съпруга, нито за краля, нито за Бъкингам, там властваше единствено Дьо Гиш.
Наистина, принцът също изглеждаше красив, но беше невъзможно да се сравнява с графа. Всяка жена може да каже, че между красотата на любовника и красотата на съпруга има огромна разлика.
И така, след появата на принца, след това галантно и сърдечно приветствие, адресирано до младата кралица и кралицата майка, след лекия небрежен поклон към принцесата, който бе забелязан от придворните, всичко ставаше така, че любовникът имаше предимство пред съпруга.
Принцът беше твърде знатна особа, за да забелязва такива дреболии. Твърдо усвоената мисъл за собственото превъзходство много лесно доказва непълноценността на човека, съставил си такова мнение за себе си.
Кралят влезе. Всички се опитваха да прочетат бъдещите събития по погледа на този човек, който вече започваше да властва над света.
В противовес на своя мрачен брат Людовиг целият сияеше. Поглеждаше към рисунките, които му протягаха от всички страни, хвалеше едни, отхвърляше други, с една дума — създаваше около себе си щастливци и нещастници.
Изведнъж с крайчеца на окото си той улови немия разговор с погледи между принцесата и графа.
Прехапа устна и се приближи до двете кралици.
— Ваши величества, току-що ми известиха, че във Фонтенбло всичко е готово съгласно разпорежданията ми.
По залата премина шепот, изразяващ удовлетворение. Кралят прочете по лицата на всички желание да бъдат поканени на празника.
— Аз тръгвам утре — добави той. Възцари се дълбоко мълчание.
— Моля всички присъстващи да ме придружат.
По лицата цъфнаха радостни усмивки. Само принцът остана в предишното си лошо настроение.
Един след друг към краля се приближаваха благородници, бързащи да му благодарят за поканата.
Приближи се и Дьо Гиш.
— Ах, графе — каза кралят, — не ви забелязах. Графът се поклони, а принцесата побледня.
Дьо Гиш отвори уста, за да произнесе своята благодарност.
— Графе — спря го кралят, — сега е време тъкмо за есенните посеви. Уверен съм, че вашите нормандски фермери ще се зарадвам много на пристигането ви във вашето имение.
След този жесток удар кралят обърна гръб на нещастния граф.
Сега дойде ред на Дьо Гиш да побледнее. Той направи две крачки към краля, забравяйки, че може само да отговаря на въпроси, а не да пита.
— Струва ми се, че не разбрах добре — смънка той.
Кралят обърна леко глава и му хвърли един от онези студени и пронизващи погледи, които се забиват като нож в сърцето на изпадналите в немилост хора. После произнесе бавно и разчленено:
— Казах, в имението ви.
По челото на графа изби студена пот. Пръстите му се разтвориха и изтърваха шапката.
Людовиг хвърли поглед към майка си, за да подчертае пред нея пълнотата на своята власт. Потърси с поглед брат си, за да разбере дали той е доволен от отмъщението. Накрая спря очи върху принцесата. Тя се усмихваше и разговаряше с госпожа Дьо Ноайл: или не беше чула нищо, или се правеше на незасегната.