— Но нали те са ваши съюзници?
— Ето защо те постъпиха доста неразумно, като изсякоха метал, който изобразява Холандия как спира като Исус Навин слънцето. Добавиха надпис: „Слънце, спри се пред мен.“ Това не е по братски, нали така?
— А аз мислех, че вие вече сте забравили тази дреболия.
— Аз никога нищо не забравям. Ако моите истински приятели, като вашия брат Чарлз, пожелаят да се присъединят към мен… моретата могат да се поделят и след като Англия търпи подобно разделяне, с какво аз съм по-лош от холандците?
— Този въпрос с Чарлз ще обсъжда госпожица Дьо Керуал.
— А второто условие?
— Да имам съгласието на принца, моя съпруг.
— Ще го получите.
— Тогава отивам, братко мой.
Като чу тези думи, Людовик се обърна нататък, където бяха Колбер, Арамис и д’Артанян, и направи уговорения знак на своя министър. Колбер веднага прекъсна разговора и се обърна към Арамис.
— Господин посланик, нека поговорим по служба.
Д’Артанян веднага се отдалечи. Той отиде до камината, откъдето можеше да чуе всичко, което кралят ще говори със своя брат, приближаващ се доста обезпокоен към него. Лицето на Людовик се оживи. Върху него личеше непреклонната воля, на която във Франция никой вече не се противопоставяше и която вече нямаше да срещне отпор и в цяла Европа.
— Принце — заяви кралят на своя брат, — аз съм недоволен от кавалера Дьо Лорен. Тъй като вие сте негов покровител, посъветвайте го да се отправи на пътешествие за няколко месеца.
Тези думи се стовариха върху принца, който обожаваше своя фаворит и му отдаваше цялото си внимание, като снежна лавина.
— С какво Дьо Лорен е разгневил ваше величество? Той хвърли яростен поглед към принцесата.
— Ще ви съобщя за това, когато той тръгне — отвърна невъзмутимо кралят. — И когато принцесата, вашата съпруга потегли за Англия.
— Принцесата за Англия!? — промълви слисано принцът.
— След седмица, братко мой, а къде ние с вас ще заминем, ще ви уведомя малко по-късно.
И след като удостои принца с една усмивка, за да подслади горчивината от двете изненадващи съобщения, кралят се завъртя на токове и се отдалечи. В същото време Колбер каза на херцог Даламеда:
— Господине, дойде време да внесем пълна яснота в отношенията между нашите страни. Аз ви помирих с краля и не можех да постъпя иначе с такъв виден човек като вас. След като вие също проявихте приятелски чувства към мен, то сега имате възможност да докажете тяхната искреност. Впрочем вие сте повече французин, отколкото испанец. Отговорете ми откровено: можем ли да разчитаме на неутралитета на Испания, ако предприемем известни действия спрямо Холандия.
— Господине — отвърна Арамис, — интересите на Испания са вън от всякакво съмнение. Да се настройва Европа против Холандия, към която в моята страна съществува стара омраза заради извоюваната от нея свобода, — такава е нашата политика, вече традиционна. Но Франция е в съюз с Холандия. После, вие знаете, естествено, че войната с тази страна ще се води предимно по море, което, струва ми се, не е по силите на Франция.
В този момент Колбер се обърна и видя д’Артанян, който си търсеше събеседник, докато кралят разговаряше с брат си. Колбер каза шепнешком на Арамис:
— Можем ли да продължим в присъствието на господин д’Артанян?
— Разбира се! — отвърна испанският посланик.
— Току-що говорихме с херцог Даламеда, че една война против Холандия би била морска война.
— Това е очевидно — съгласи се мускетарят. — Аз мисля, че за да се води морска война, ние трябва да имаме силна сухопътна армия.
— Какво казахте? — попита Колбер, защото му се стори, че не е чул добре.
— Защо сухопътна? — учуди се Арамис.
— Защото, ако кралят бъде победен в морските битки и англичаните не му помогнат, той бързо ще бъде лишен от пристанищата, които ще бъдат завзети от холандците, а в кралството ще нахлуят испанците — каза д’Артанян.
— Ами ако испанците останат строго неутрални? — попита Арамис.
— Те ще бъдат неутрални, докато кралят е по-силен от противника си — отвърна д’Артанян.
Колбер беше възхитен от тази прозорливост. Арамис се усмихна. Той знаеше, че д’Артанян няма нужда от учители по дипломация.
Колбер, който като всички тщеславни хора беше обсебен от фантазии и уверен, че те ще завършат успешно, продължи с въпроси?
— А отде знаете, господин д’Артанян, че кралят няма силен флот?