С това намерение той тръгна към кралския павилион и беше много учуден, не намирайки там жива душа. Лявата врата водеше към стаите на принцесата, а дясната — към покоите на младата кралица.
В стаята на жена си узна от шивачката, която работеше там, че в единадесет часа всички са тръгнали да се къпят в Сена и че тази разходка се е превърнала в истински празник, а придворните екипажи чакат пред вратите на парка.
„Чудесна идея! — помисли принцът. — Жегата е ужасна и аз сам с удоволствие бих се изкъпал.“
Той потърси около себе си хора. Но нямаше никого наоколо. Тръгна към навеса за карета. Там някакъв коняр му каза, че нямало нито една карета и никакъв екипаж. Тогава той нареди да оседлаят два коня, един за него, другия за камердинера. Конярят учтиво му отвърна, че няма и коне.
Принцът, побледнял от гняв, се отправи отново към кралския павилион и стигна до самата молитвена стая на Ана Австрийска.
През полуотворената врата видя снаха си на колене пред кралицата майка. Доколкото можеше да види, младата жена плачеше горчиво.
Кралиците не го виждаха и не го чуваха.
Той застана до вратите и започна да подслушва. Това печално зрелище събуждаше любопитството му.
Младата кралица се оплакваше през сълзи:
— Да, кралят ме пренебрегва, изцяло е погълнат от удоволствия, в които аз не взимам никакво участие.
— Търпение, търпение, дъще моя — отвърна Ана Австрийска на испански и добави няколко думи, също по испански, които принцът не разбра.
Кралицата й отвърна с нови оплаквания, от които принцът разбра само думата „баньос“, повтаряна многократно с израз на досада и раздразнение.
„Баньос — помисли си принцът. — Това означава къпане“. Той започна да съединява в едно цяло откъслеците от дочутите думи.
Във всеки случай беше лесно да се досети, че кралицата горчиво се оплаква и че ако Ана Австрийска не можеше да я утеши, то с всички сили се опитваше да го направи.
Принцът се изплаши да не го видят и се изкашля. Двете кралици се обърнаха. Като видя принца, младата кралица бързо стана и изтри очите си.
Принцът прекалено добре познаваше придворния свят, за да задава въпроси, и прекалено добре беше усвоил правилата за приличие, за да запази мълчание, затова учтиво поздрави.
Кралицата майка му се усмихна ласкаво.
— Какво има, сине мой?
— Ами… нищо… — промърмори принцът. — Търсех.
— Кого?
— Принцесата.
— Принцесата отиде да се къпе.
— А кралят? — попита принцът с тон, който хвърли младата кралица в трепет.
— И кралят, и целият двор отидоха да се къпят — отвърна Ана Австрийска.
— А вие какво правите, господарке? — каза принцът.
— О, служа като плашило на тези, които се развличат!
— Както изглежда, и аз също! — каза принцът.
Ана Австрийска направи знак на снаха си и тя си тръгна, заливайки се в сълзи.
Принцът смръщи вежди.
— Какъв тъжен дом — каза той. — Не ви ли се струва, майко?
— Да… не… тук всеки търси развлечения.
— Това огорчава онези, за които чуждите развлечения не са по вкуса им.
— Колко странно се изразявате, мили Филип!
— Казвам каквото мисля, майко.
— Но какво има?
— Попитайте моята снаха, която сега споделяше с вас скърбите си.
— Какви скърби?
— Нали чух. Случайно, но чух всичко. Чух как се оплаквате от знаменитите къпания на принцесата.
— Това са глупости!
— О, не, не винаги се плаче от глупост… Кралицата непрекъснато повтаряше „баньос“. Нали това значи „къпане“!
— Повтарям ви, сине мой — каза Ана Австрийска, — че вашата снаха се измъчва от детинска ревност.
— Ако това е така, госпожо — отвърна принцът, — то аз най-смирено си признавам същия грях.
— Вас също ли ви измъчва ревност заради тези къпания?
— Естествено! Кралят отива да се къпе с моята жена и не взима със себе си кралицата! Принцесата отива да се къпе с краля и не намира за необходимо да ме предупреди за това! Как би могла да бъде доволна моята снаха? Вие искате аз да съм спокоен?
— Но, мили Филип — спря го Ана Австрийска, — говорите щуротии. Вие накарахте да изгонят Бъкингам. Заради вас отправиха в изгнание господин Дьо Гиш. Не искате ли сега и краля да изгоните от Фонтенбло?
— Моите искания не отиват толкова далеко, госпожо — произнесе раздразнено принцът. — Но аз сам мога да си тръгна от тук и ще го направя.
— От ревност към краля! Към вашия брат!
— Да, от ревност към краля, към моя брат!
— Знаете ли, принце — възкликна Ана Австрийска, преструвайки се на ядосана и възмутена, — започвам да мисля, че действително сте полудял и решил да не ми давате мира. Тръгвам си, защото не зная какво да правя с вашите измислици.