— И така?… — каза тя, прекъсвайки мълчанието.
— Какво искате да кажете? — попита Людовик.
— Искам да кажа, че ще се наложи да се върна към приетото от мен решение.
— Какво решение?
— Към това, за което вече съобщих на ваше величество, когато между нас стана първото обяснение по повод ревността на принца.
— Какво ми казахте тогава?
— Нима вече сте забравили, господарю?
— Уви, ако е някое ново нещастие, сигурно скоро ще си спомня.
— Това е нещастие само за мен, господарю — отвърна Хенриета, — но необходимо нещастие.
— Но кажете най-после, за какво става дума?
— За заминаването ми.
— Значи пак това ужасно решение?
— Повярвайте ми, господарю, взех това решение не без вътрешна борба. Наистина трябва да се върна в Англия.
— Никога, никога няма да допусна да напуснете Франция! — викна кралят.
— И все пак — продължи принцесата с тон на спокойна решителност — това е съвършено необходимо, господарю. Нещо повече, аз съм убедена, че такава е волята на майка ви.
— Воля! — възкликна кралят. — Произнасяте странни думи в мое присъствие, скъпа ми сестро!
— Но нима вие — отвърна с усмивка Хенриета — не бихте се подчинили с удоволствие на волята на добрата ви майка?
— Престанете, за Бога! Разбивате сърцето ми! Говорите за заминаването си с такова спокойствие…
— Не съм родена за щастие, господарю — тъжно отвърна принцесата. — Още от детинство съм свикнала най-свидните ми мечти да не се сбъдват.
— Истината ли говорите? Значи сега заминаването би попречило да се осъществи свидната ви мечта?
— Ако отвърна „да“, това ще ви утеши ли, господарю?
— Колко сте жестока!
— Тихо, господарю, към нас идва някой. Кралят се огледа.
— Няма никого — продължи Людовик. — Нима вашето въображение… или по-добре да кажем, вашето сърце не е способно да ви подскаже някакво друго решение?
— Боже мой, какво трябва да ми внуши?
— Кажете, как да докажем, че ревността на принца няма основание?
— Преди всичко, господарю, не трябва да му се дават никакви поводи за ревност, тоест, да обичат само него.
— Очаквах нещо друго.
— Какво очаквахте?
— Ревнивецът може да бъде успокоен, ако се скрие чувството към този, който възбужда ревността му.
— Да се скрие е трудно, господарю.
— Щастието винаги се постига с труд. Що се касае до мен, то кълна ви се, мога да объркам всички ревнивци, като си давам вид, че се отнасям към вас, както към всяка друга жена.
— Лошо, слабо средство…
— На вас не може да се угоди, скъпа Хенриета. Вие отхвърляте всичко, което ви предлагам. Предложете нещо вие самата… Аз се доверявам на изобретателността на жените.
— Добре, измислих. Слушате ли ме, господарю?
— Що за въпрос! Вие решавате моята съдба, а питате дали ви слушам!
— Съдя по себе си. Ако подозирах, че моят мъж ухажва друга жена, бих могла да се успокоя само от едно нещо.
— Какво е то?
— Първо, да се убедя, че той не се интересува от тази жена.
— Нали същото ви казах преди малко.
— Да, но аз не бих се успокоила, докато не видя, че той ухажва друга.
— Ах, разбирам ви, Хенриета — каза с усмивка Людовик. — Средството ви е остроумно, но жестоко.
— Защо?
— Вие лекувате ревнивеца от подозренията, но наранявате сърцето ми. Страхът ще премине, но ще остане болката, а това е още по-лошо.
— Съгласна съм. Но затова пък той няма да забележи, дори няма да заподозре кой е истинският му противник, и няма да попречи на истинската любов. Той ще насочи вниманието си нататък, накъдето на никого и на нищо няма да попречи. С една дума, господарю, моята система, против която вие, за мое учудване, възразявате, е вредна за ревнивците, но е полезна за влюбените. Кой, господарю, освен вас някога е съжалявал ревнивеца? Това е особена болест, загнездила се във въображението, и като всички въображаеми болести е неизлечима. Спомням си по този повод афоризма на моя доктор Доли, много остроумен човек: „Ако имате две болести — казваше той, — изберете си една, която ви харесва, и аз ще ви я оставя. Тя ще ми помогне да се оправя с другата.“
— Добре казано, драга ми Хенриета — отвърна с усмивка кралят. — Още утре ще му дам пенсия за този афоризъм. Значи вие трябва да изберете по-малката злина. Вие се усмихвате. Досещам се: по-малката злина е пребиваването ви във Франция. Много добре: аз ще ви оставя тази злина и сам ще се заема с лечението на по-голямата злина. Още днес Ще потърся предмет за отклоняване вниманието на ревнивците от двата пола, които ни преследват.
— Шшт… Този път действително идват — каза принцесата и се наведе да откъсне стръкче от гъстата трева.