— За да виждате вашето ново божество, вие ще трябва искате — не искате да идвате при мен. Скромността няма да ви позволи да търсите срещи насаме, ще се виждате с нея само в моя домашен кръг и ще говорите не само с нея, но и с мен. С една дума, всички ревнивци ще видят, че ме посещавате не заради мен, а заради госпожица Дьо ла Валиер. — Куцичката…
— Но тя едва-едва накуцва.
— Тя никога не говори.
— Но затова пък, когато заговори, демонстрира прелестни зъби.
— Хенриета!.
— Нали сам ми предоставихте избора.
— Уви, да.
— Подчинявайте се тогава без възражения.
— Ако бяхте избрали фурия, пак бих се подчинил.
— Ла Валиер е кротка като овчица. Не се бойте, тя няма да се съпротивлява, когато й кажете, че я обичате.
Принцесата се закикоти.
— На мен ще ми оставите братската дружба, братското постоянство и кралската благосклонност, нали?
— Ще ви оставя сърцето си, което бие само за вас.
— Мислите ли, че нашето бъдеще е сигурно?
— Надявам се.
— Ще престане ли майка ви да вижда в мен враг?
— Да.
— И Мария-Терезия няма повече да говори на испански в присъствието на моя мъж, който не обича чужди езици, тъй като все му се струва, че го ругаят!
— Може би е прав — каза кралят.
— И накрая, ще обвиняват ли както преди краля в престъпни чувства, след като изпитваме един към друг само чиста симпатия без задни мисли?
— Да, да — измънка кралят. — Наистина, но ще започнат да говорят друго.
— Какво има още, господарю? Нима никога няма да ни оставят на спокойствие.
— Ще казват, че имам лош вкус. Но какво значи моето самолюбие пред нашето спокойствие!
— Моята чест, господарю, искате да кажете, честта на нашето семейство. Повярвайте ми, напразно се настройвате предварително против Ла Валиер. Тя накуцва, това е вярно, но не е лишена от ум. Впрочем, до каквото се докосне кралят, то се превръща в злато.
— Запомнете, Хенриета, все още съм в дълг към вас и вие бихте могли да ме накарате да заплатя доста по-скъпо за вашето оставане във Франция.
— Господарю, идват към нас… Още една дума…
— Слушам.
— Вие сте благоразумен и предпазлив, и сега ще трябва да се въоръжите с цялото си благоразумие и с цялата си предпазливост.
— Още тази вечер ще се заема с ролята си — със смях каза Людовик. — Ще видите, че имам призвание за ролята на пастирчето. Днес следобед имаме голяма разходка в гората, после вечеря, а в десет часа — балет.
— Знам.
— И така, тази вечер моят любовен пламък ще се издигне по-високо от нашите фойерверки и ще гори по-силно от факлите на вашия приятел Колбер. Кралицата и принца ще ги заболят очите от неговия блясък.
— Бъдете предпазлив, господарю!
— Боже мой, какво направих!
— Ще трябва да си взема обратно похвалите, с които изглежда прекалих… Нарекох ви предпазлив и разумен… Започвате с такова безумие, нима страстта може да се запали като факел? Нима крал като вас може да падне изведнъж, без всякаква подготовка, в краката на девойка като Ла Валиер?
— Хенриета, Хенриета! Хващам се за думите ви… Още не сме започнали кампанията, и вие ме нападате.
— Не, само ви предупреждавам. Нека пламъкът да се разгаря постепенно, по малко, а не мигновено. Ако вие проявите такъв жар, никой няма да повярва, че сте се влюбили. Ще мислят, че сте полудял, ако не отгатнат веднага играта ви. Хората понякога не са толкова глупави, колкото изглеждат.
Кралят беше принуден да признае, че принцесата е мъдра като ангел и хитра като дявол. Той се поклони:
— Добре, нека бъде така. Ще обмисля плана за атаката. Генералите, например моят братовчед Конде, побеляват над стратегическите си карти, докато помръднат от място някоя от своите пешки, както наричат армейския корпус. Искам да обмисля плана за цялата кампания. Знаете, че Страната на нежните чувства е разделена на няколко области. Ще се спра първо в село Ухажване, после при чифлик Любовни записки и после ще тръгна към височината Откровена любов. Пътят е ясен нататък. Госпожица Скюдери1 не би ми простила, ако прескоча някоя станция.
— Сега сме на верен път, господарю. Но не е ли време да се разделим?
— Уви, време е. Все едно, ще ни разделят.
— Действително — каза Хенриета. — Тук тържествено носят пеперудата на Тоне-Шарант. Под звуците на тръби, както е прието на ловджийски празници.
— Значи решено е. Днес по време на разходката през гората ще се промъкна през дърветата и ще заваря Ла Валиер сама, без вас…
— Аз ще я отдалеча от себе си. Това е моя грижа.
— Прекрасно. Ще отида при нея пред всичките и приятелки и ще пусна първата стрела.
— Само се целете добре, да не пропуснете целта — засмя се принцесата.