Кралят завърши тоалета си към девет часа. Той се появи в открита карета, украсена с цветя и зеленина. Кралиците се разположиха на великолепна естрада, издигната на брега на езерото пред театър с изключителна красота.
За пет часа дърводелците събраха всички части от този театър, тапицерите поставиха столовете и сякаш по сигнал с вълшебна пръчка хиляди ръце, помагайки си една на друга, без суетене и припряност изградиха на това място съоръжението под звуците на музика, след което осветителите украсиха театъра и брега на езерото с безброй свещи.
На обсипаното със звезди небе нямаше нито едно облаче. Сякаш цялата природа беше дошла на помощ на фантазията на краля. Вместо покрив над театъра се простираше небесният свод. Пред декорите светеше, отразявайки огньовете, огледалната вода на езерото, а по-нататък се виждаха синкавите силуети на дърветата с куполообразни върхове.
Когато кралят пристигна, зрителната зала беше пълна. Тя заслепяваше очите с блясъка на златото и скъпоценните камъни, така че беше невъзможно да се различи нито едно лице. Малко по малко, след като очите свикнаха с това сияние, от него една след друга започнаха да изникват прекрасни дами като звезди върху нощното небе.
Сцената изобразяваше горичка, по която скачаха високо кривокраки фавни. Дриадата ги дразнеше и те я преследваха. Други дриади й идваха на помощ, като всичко това беше изобразено в разнообразни танцови стъпки.
В разгара на суматохата се появяваше Пролетта с цялата си свита и въдворяваше ред. Годишните времена, съюзници на Пролетта, я съпровождаха под звуците на химн, чиито думи бяха изпълнени с тънка хвалба. Флейтите, обоите и цигулките създаваха селската атмосфера.
Кралят, който всъщност беше Пролетта, излезе на сцената сред гръм от ръкопляскания.
Туника от цветя обгръщаше меко тънката му, стройна фигура. Копринените чорапи с телесен цвят очертаваха изящните му крака във виолетови пантофи със зелени панделки. Прекрасни вълнисти коси, свеж цвят на лицето, мек поглед на сините очи, устни, изобразяващи снизходителна усмивка — такъв беше тогава този крал, справедливо наречен „крал на всички Амури“. Той се движеше леко, сякаш плуваше по сцената.
Излизането беше блестящо. Сетне се появи граф Дьо Сент-Енян, видимо бързащ към краля или принцесата.
Принцесата носеше дълга рокля, лека и прозрачна, така че под нея понякога ясно се очертаваше ту коляно, ту малко краче в копринена пантофка. Със своята свита от вакханки тя весело се приближаваше до мястото, където трябваше да танцува.
Ръкоплясканията продължиха толкова дълго, че графът успя да се приближи до краля, застинал в танцова поза.
— Какво има, Сент-Енян? — попита Пролетта.
— Боже мой, ваше величество — прошепна пребледнелият придворен, — ваше величество не е помислил за Танца на плодовете.
— Защо… помня, той няма да се състои.
— Не, господарю. Ваше величество не е дал заповед и музикантите не са уведомени.
— Досадно — измърмори кралят. — Невъзможно е да се изпълни този танц, тъй като го няма Дьо Гиш.
— Господарю, четвърт час ще има музика без танци. Това ще погуби целия спектакъл. Наистина, оркестърът би могъл да изхвърли този номер, но работата е там, господарю…
— Какво има още?
— Господин Дьо Гиш е тук.
— Тук? — учуди се кралят, смръщвайки вежди. — Той тук?… Сигурен ли сте?
— Той е с костюм за танци, господарю. Погледнете вдясно. Графът чака.
Кралят почувства, че се изчервява. Той се обърна живо. И наистина, вдясно от него, блестейки с красота в костюма на Вертумен, стоеше Дьо Гиш, явно очакващ погледа на краля, за да го заговори. Трудно можеше да се опишат учудването на краля и изненадата на принца, който се замята в своята ложа, появилият се в залата шепот, вълнението на публиката и вълнението на принцесата при вида на партньора й.
Кралят мълчаливо впери поглед в графа.
Той се приближи и най-почтително се поклони:
— Господарю, вашият покорен слуга се явява днес на служба, както би се явил и на бойното поле. Кралят, лишавайки се от този Танц на плодовете, би изгубил най-хубавия танц от своя балет. Не исках красотата, изяществото и изкуството на краля да пострадат заради мен. Аз напуснах моите земеделци и дойдох на помощ на моя крал.
Всяка дума беше добре претеглена и убедителна. Хвалбата се хареса на краля, а проявеното мъжество го предразположи. Той каза само: