Глава двадесет и втора
КАКВО СЕ ГОВОРЕШЕ ПОД КРАЛСКИЯ ДЪБ
Шегите на младите момичета неволно замряха сред горската тишина. Дори най-младата, Монтале, стана сериозна.
— Колко е приятно — въздъхна тя, — откровено да си поговорим за всичко, а най-главното, за нас самите.
— Да, отвърна Дьо Тоне-Шарант, — при двора под кадифето и брилянтите винаги се крие лъжата.
— А аз каза Луиза — никога не лъжа. Когато не мога да кажа истината, мълча.
— Така можете да изпаднете в немилост, скъпа моя — забеляза Монтале, — тук не е Блоа. Там ние поверявахме на старата принцеса всичките си горести и желания. Тя понякога си спомняше, че също е била млада. Разказваше ни за своята любов към мъжа си, а ние й разказвахме историите за нейните похождения, според мълвата. Бедната жена! Тя заедно с нас се смееше. Къде ли е сега?
— Ах, Монтале, веселке моя — обади се Луиза, — пак въздишаш. Гората не ти действа сериозно.
— Мили приятелки — забеляза Атенаис, — не съжалявайте за живота в Блоа, тук също не е лошо. При двора мъжете говорят за такива неща, които строго са забранени за майките, опекуните и особено духовниците. А все пак това е приятно, нали?
— Ах, Атенаис! — изчерви се Луиза.
— Нашата приятелка се разоткровеничи. Да се възползваме от това! — засмя се Монтале.
— Използвайте, защото днес вечерта може да ви разкрия най-съкровените си тайни.
— Ех, ако господин Дьо Монтеспан беше с нас! — подхвърли Монтале.
— Вие мислите, че аз обичам господин Дьо Монтеспан?
— Той е такъв красавец.
— Да, и това е голямо преимущество в моите очи.
— Виждате ли!
— Нещо повече, от всички мъже той е най-красивият, най…
— Какво има там? — скочи бързо от скамейката Луиза.
— Сигурно някаква кошута минава през храстите.
— Боя се само от хората — каза замислено Атенаис.
— Когато не приличат на господин Дьо Монтеспан, нали?
— Стига сте ме дразнили… Той действително ме ухажва, но това нищо не значи. Господин Дьо Гиш също ухажва принцесата.
— Бедният! — възкликна Луиза.
— Защо бедният? Мисля, че принцесата е достатъчно красива и заема високо положение.
Ла Валиер поклати тъжно глава.
— Когато обичаш — каза тя, — то обичаш не за красотата и високото положение, главното в човека е душата му.
Монтале гръмко се засмя.
— Душа, погледи — какви нежности! — присмя се тя.
— Аз говоря само за себе си — защити се Луиза.
— Благородни чувства! — хладно, със сянка на презрение каза Атенаис.
— Непознати ли са ви тези чувства, госпожице? — попита Ла Валиер.
— Прекалено са ми познати. Но оставете ме да продължа. Как може да съжалявате човек, който ухажва принцесата. Той сам си е виновен.
— Не! Не! — прекъсна я Ла Валиер. — Принцесата си играе с чувствата като малките деца с огъня, без да разбира, че една искра може да подпали целия дворец. Тя блести и това й стига. Тя иска целият й живот да е низ от непрекъснати радости и удоволствия. Господин Дьо Гиш я обича, а тя никога няма да отговори на чувствата му.
Атенаис презрително се засмя.
— Каква ти любов! — сви рамене тя. — Кому са нужни тези благородни чувства? Добре възпитаната жена с великодушно сърце, след като се движи сред мъже, трябва да внушава любов, дори обожание, а на ум да си казва: „Струва ми се, че аз няма да съм аз, ако мразя този човек по-малко от останалите“.
— Ето какво го очаква господин Дьо Монтеспан! — плесна с ръце Ла Валиер.
— Него и всеки друг. Аз все пак го предпочитам и ще бъда с него. Скъпи мои, ние, жените, властваме, докато сме млади — между петнадесет и тридесет и пет години. Докато живеете само със сърцето си, накрая ще ви остане единствено то!
— Колко е страшно — прошепна Ла Валиер.
— Браво! — възкликна Монтале. — Вие сте смела, Атенаис. Далеч ще стигнете.
— Не ме ли одобрявате!
— Одобрявам ви от цялата си душа! — обади се присмехулницата.
— Шегувате се, Монтале, нали? — попита Луиза.
— Не, не, аз напълно съм съгласна с това, което каза Атенаис, но аз…
— Какво аз?
— Не умея да действам така. Кроя планове, на които биха завидели холандският наместник и сам испанският крал, а когато настъпи време за действие, не излиза нищо.
— Страхувате ли се? — забеляза презрително Атенаис.
— Чак ме е срам.
— Жал ми е за вас, но поне умеете да избирате.