— Какво го е трогнало? Казвайте по-скоро!
— Едно доста романтично приключение.
— Вие знаете колко обичам такива приключения, а ме измъчвате.
— И така, под кралския дъб… знаете ли къде е този кралски дъб?
— Не е ли все едно къде. И така, под кралския дъб?…
— Под кралския дъб госпожица Дьо ла Валиер е била с две свои приятелки и мислейки, че са съвсем сами, си е признала своята страстна любов към краля.
— Ето какво било! — каза принцесата, която започваше да се вълнува. — Тя се е признала в любов към краля?
— Да.
— Кога?
— Преди един час. Принцесата трепна.
— Никой ли не е знаел за тази страст преди това?
— Никой.
— Дори негово величество?
— Дори самият той. Момичето дълбоко е пазило своята тайна, но не издържало и си признало пред приятелките.
— Откъде узнахте тази глупост?
— От същото място, откъдето стана известно всичко това.
— Откъде?
— От самата Ла Валиер, която е признала своята любов пред Монтале и Тоне-Шарант.
Принцесата се закова на място и с нервно движение издърпа ръката си.
— Значи преди един час тя е направила това признание?
— Да, приблизително преди час.
— И кралят е научил за това?
— Тук именно се заключава романтичната страна на това приключение. Кралят и Сент-Енян стояли недалеч от дъба и, естествено, не пропуснали нито дума от този интересен разговор.
При тези думи принцесата почувства удар от нож в сърцето.
— Но сетне аз се виждах с краля — каза без да иска тя — и той нито дума не ми каза за това.
— Виждате ли! — наивно възкликна принцът, като тържествуващ съпруг. — Как може да ви разкаже това, което най-строго е забранил да ви казват.
— Какво!? — гневно извика принцесата.
— Казвам, че всичко е искал да остане в тайна от вас.
— Защо?
— Страхувал се е, че сте толкова близка с кралицата, та няма да издържите и ще й разкажете всичко.
Принцесата млъкна. Беше й нанесен смъртоносен удар. Тя не се успокои, докато не се срещна с краля.
Кралят, естествено, узнава всичко последен, както любовникът е единственият човек, който не знае какво говорят за неговата любима. Затова, когато Людовик видя търсещата го навсякъде принцеса, се приближи към нея малко смутен, но все така любезен и внимателен.
Принцесата чакаше той сам да заговори за Ла Валиер. Но тъй като не го дочака, тя запита:
— Е, какво се е случило с онова момиче?
— С какво момиче?
— С Ла Валиер… Нали ми казвахте, господарю, че е припаднала.
— Все още не е добре — каза кралят с престорено равнодушие.
— Това може да навреди на слуховете, които така искахте да пуснете, господарю.
— Какви слухове?
— Че се интересувате от Ла Валиер.
— Надявам се, че те сами ще се разпространят — отвърна кралят разсеяно.
Принцесата почака още малко. Тя искаше да знае дали кралят ще й разкаже за приключението под кралския дъб. Но той не обели нито дума за това. Тя също не се решаваше да го запита. Така се и разделиха, без нито дума за всичките тези събития.
Веднага след като кралят се отдалечи, принцесата потърси Сент-Енян. Това не беше трудно, тъй като графът като стражеви кораб, който придружава големи кораби, винаги се намираше някъде близо до краля.
В тази минута на нея й беше нужен именно такъв човек като Сент-Енян. Той от своя страна търсеше по-знатни слушатели, за да разкаже за разговора под дъба с всички подробности. Затова графът не чака дълго да го уговарят. Когато той завърши разказа си, принцесата каза:
— Признайте си, че това е прелестна приказка.
— Не е приказка, а истинско произшествие.
— Все едно, но си признайте, че сам не сте присъствали, а просто сте го чули от някого.
— Кълна се в честта си, ваше височество, че всичко това стана в мое присъствие.
— Според вас това признание е направило впечатление на краля, нали?
— Същото, каквото направи на мен признанието на госпожица Дьо Тоне-Шарант! — възкликна Сент-Енян. — Помислете само, принцесо, Ла Валиер сравни краля със слънцето. Това е много похвално сравнение!
— Кралят не е много по хвалбите.
— Ваше височество, кралят, колкото и да го сравняват със слънцето, все пак е човек, в което аз се убедих със собствените си очи, когато госпожица Дьо ла Валиер падна в неговите обятия.
— Ла Валиер е паднала в обятията на краля?
— Каква ефектна картина беше това! Представете си, когато Ла Валиер падна…
— Казвайте, казвайте какво сте видели! Казвайте какво сте видели.
— Същото, което видяха и всички останали. Когато Ла Валиер падна безчувствена в обятията на краля, той също едва не припадна.
Принцесата извика, тъй като нямаше сили да спре задушаващия я гняв.