— Не споря, но Бражелон е пресметлив. Той каза, че не се сърди на Дьо Вард, и ще изчака противникът да го предизвика. Тогава всички преимущества ще са на негова страна. Кралят няма да се разсърди, а има средство да го успокоим, ако се наложи. Но откъде тези страхове? Вие не сте човек, който лесно се тревожи.
— Как да не се тревожа! Раул утре ще отиде при краля, за да чуе неговата дума за женитбата му. Раул ще бъде бесен и ако срещне Дьо Вард в това състояние, взривът е неизбежен.
— Няма да допуснем това, приятелю.
— Само без мен! Искам да се върна в Блоа. Всички тези придворни интриги са ми противни. Вече не съм на възраст да се примирявам с тази пошлост. С една дума, като ви няма в Париж, ми е скучно. А тъй като вие не може да сте непрекъснато с мен, реших да замина.
— Колко не сте прав, Атос! Вашият дар и произход не се нуждаят от това. Хората с вашата закалка не трябва да зариват в земята таланта си. Погледнете старата ми ларошелска шпага. Погледнете испанското й острие. Тя ми служи вярно тридесет години, докато веднъж не падна счупена върху мраморните стълби на Лувъра. Направихме от парчето ловджийски нож, който ще ми служи още сто години. С вашата честност, искреност, хладнокръвие, мъжество и образование сте най-подходящият съветник и ръководител за кралете. Останете, господин Фуке не е толкова дълговечен като шпагата ми.
— Не, драги мой! — с усмивка отвърна Атос. — Моето честолюбие се простира по-високо и по-далече. Да бъда министър, да бъда роб? Нима не стоя по-високо от всички министри? Нима не ме наричахте великия Атос? Ако бях министър, кълна се, не бихте го казали. Не съм за тази работа.
— В такъв случай да прекратим разговора. Д’Артанян здраво стисна ръката на Атос:
— Не се безпокойте. Раул ще се оправи без вас. Нали съм в Париж!
— Тогава тръгвам към Блоа. Тази вечер ще се простя с вас, а утре, щом съмне, ще препусна.
— Как ще отидете сам в хотел? Защо не взехте със себе си Гримо?
— Гримо спи. Той си ляга рано. Старецът бързо се изморява. Аз го пазя.
— Ще ви дам мускетар да ви осветява пътя с факел. Ей, да дойде някой тук!
На зова му се появиха седем мускетари.
— Ще се намери ли сред вас някой, който да съпроводи граф Дьо ла Фер?
— С удоволствие, но трябва да поговоря с господин Д’Артанян — обади се някакъв глас.
— Кой говори? — Д’Артанян се помъчи да различи говорещия в тъмнината.
— Аз, любезни ми Д’Артанян.
— Господи, това е Безмо!
— Той самият, господине.
— Какво правите тук?
— Чакам разпорежданията ви, господин Д’Артанян.
— Колко досадно — въздъхна Д’Артанян, — вярно е, казах ви, че трябва да приемете арестант, но защо дойдохте сам?
— Трябва да поговорим.
— Защо не ме предупредихте?
— Аз чаках — смирено каза Безмо.
— Тогава тръгвам. Довиждане, Д’Артанян! — Атос се прости с приятеля си.
— Разрешете ми преди това да ви представя господин Безмо дьо Монлезен, коменданта на Бастилията.
Безмо се поклони. Атос отвърна на поклона му.
— Това е онзи кралски гвардеец, с когото пирувахме по времето на кардинала.
— Разбира се, помня много добре — тръгвате си Атос.
— Граф Дьо ла Фер, с прозвище Атос — прошепна мускетарят на ухото на Безмо.
— Да, един от знаменитата четворка.
— Именно. Но какво ви води насам, драги ми Безмо? Между другото, кралят се отказа от ареста.
— Толкова по-зле — въздъхна комендантът.
— Как по-зле? — засмя се Д’Артанян.
— Разбира се, че е по-зле, нали затворниците са моят доход!
— Вярно. Не съм гледал на нещата от тази страна.
— Ето, вашето положение е завидно, вие сте капитан на мускетарите.
— Не е лошо. Но вие сте комендант на Бастилията. Първият затвор на Франция.
— Добре знам това — печално промълви Безмо.
— С какъв унил глас го казвате. Хайде да си сменим местата. Искате ли?
— Не ме огорчавайте, господин Д’Артанян! Бих желал да говорим на четири очи.
— Тогава ме хванете под ръка и да се разходим. Луната свети чудесно и вие ще ми поверите вашите скърби в дъбовата алея.
Д’Артанян помъкна тъжния комендант към дъното на двора, говорейки с ласкаво-назидателен тон.
— Хайде, разказвайте по-смело, господин Безмо.
— Това е дълга история.
— Да не би да предпочитате да хленчите? Тогава всичко ще трае по-дълго. Басирам се, че получавате поне петнадесет хиляди ливри от вашите птички.
— От вашите уста в божиите уши, господин Д’Артанян.
— Учудвате ме, Безмо. Правите се на сираче. Я се огледайте в огледалото. Вижте колко сте охранен и закръглен като холандско сирене. Вече сте на шестдесет, а човек не би ви дал и петдесет!