Выбрать главу

— Това е така, но…

— Дявол го взел! Знам, че е така, както знам и за вашите петдесет хиляди доход със сигурност.

Нисичкият Безмо тропна с крак.

— Почакайте — викна Д’Артанян, — сега ще ви докажа: в Бастилията сте сит, квартирата ви е безплатна, получавате шест хиляди заплата.

— Да предположим.

— Имате поне петдесет затворници, всеки от които ви носи поне по хиляда ливри.

— И с това не споря.

— Ето ви петдесет хиляди годишно. Вече три години сте комендант, значи имате сто и петдесет хиляди ливри.

— Изпускате една дреболия, господин Д’Артанян.

— Каква?

— Това, че вие получихте вашата длъжност от ръцете на краля.

— Да, разбира се.

— А аз получих моята от господата Трамбле и Лувиер.

— Вярно е, Трамбле не е човек, който ще даде нещо даром.

— Лувиер също. Като резултат трябваше да дам седемдесет и пет хиляди на Трамбле и още толкова на Лувиер.

— Дявол го взел! Значи сто и петдесет хиляди са им паднали в ръцете?

— Именно.

— И какво още?

— Петнадесет хиляди екю, или петдесет хиляди пистола, както предпочитате, платими на три пъти. Доходите за три години, като израз на моята признателност.

— Но това е чудовищно!

— И не е всичко!

— Какво искате да кажете?

— Ако не изпълня едно от тези условия, тези господа си взимат длъжността обратно. Сделката е подписана от краля.

— Невероятно!

— Представете си.

— Жал ми е за вас, бедни ми господин Безмо. В такъв случай, защо кардинал Мазарини ви е оказал такава разорителна услуга? По-добре да ви беше отказал.

— Да, разбира се. Но за това го помоли моят покровител.

— Вашият покровител? Кой е той?

— Как кой? Вашият приятел Дербле!

— Той самият. Арамис. Беше много любезен с мен.

— Любезен? Като ви заставя да приемате такива условия?

— Виждате ли, бях оставил службата при кардинала. Господин Дербле каза за мен добра дума на Лувиер и на Трамбле, но те се дърпаха. Много ми се искаше, тъй като знаех какво дава тази длъжност. Разказах за своите мъки на господин абата и той предложи да ми стане поръчител при всички плащания.

— Как? Арамис? Вие ме смаяхте! Арамис ви е станал поръчител?

— Да, той беше много внимателен. Взе необходимите подписи и господата Трамбле и Лувиер си подадоха оставката. Аз се задължих да плащам на всеки ежегодно по двадесет и пет хиляди ливри. Всяка година през май господин Дербле лично се явяваше в Бастилията и ми донасяше по две хиляди и петстотин пистола за моите крокодили.

— Значи дължите на Арамис сто и петдесет хиляди ливри.

— Там е нещастието, че дължа само сто хиляди.

— Не ви разбирам.

— Естествено! Той идва само две години. Днес е тридесет и първи май, а него го няма. Утре в дванадесет часа изтича последният срок на платежа. Значи, ако утре не платя, съгласно условията те могат да си вземат длъжността обратно. Ще бъда разорен и ще излезе, че съм работил три години даром и отгоре на всичко съм заплатил двеста и петдесет хиляди ливри за нищо, драги ми господин Д’Артанян.

— Любопитна история.

— Разбира се. Ясно е сега защо съм загрижен.

— Като бял ден!

— Ето затова дойдох при вас, защото само вие можете да ме извадите от затрудненото положение.

— По какъв начин?

— Вие се познавате с абата Дербле, нали?

— Разбира се.

— Можете да ми съобщите адреса на неговата енория, нали?

Защото аз го търсих в Ноази льо Сек, но там го няма.

— Разбира се, че го няма. Той сега е вански епископ.

— Ван, това е Бретан, нали?

— Да.

Нисичкият Безмо започна да си скубе косите.

— Тогава съм загинал. Ван! Ван! — викаше Безмо.

— Вашето отчаяние ме натъжава. Но епископът не живее в своята епархия като затворник! Господин Дербле може би е по-близко, отколкото мислите.

— Мисля, че можете да ми кажете адреса му, моля ви!

— Не го зная, приятелю.

— Всичко е свършено! Аз съм загинал. Ще се хвърля в краката на краля!

— Безмо, вие ме учудвате. Бастилията носи петдесет хиляди доход. Защо не изстискахте от нея още петдесет хиляди?

— Аз съм честен човек, драги господин Д’Артанян, и държа своите затворници като царе.

— Ей богу, жал ми е за вас… Слушайте, Безмо, може ли да се вярва на честната ви дума?

— Що за въпрос, капитане?

— Тогава ми обещайте, че жива душа няма да узнае това, което ще ви кажа.

— Никой! Нито една жива душа!

— Нали искате на всяка цена да откриете Арамис?

— На всяка цена!

— Тогава идете при господин Фуке.

— Какво общо има тук господин Фуке?

— Колко сте недосетлив!… Къде се намира Ван?

— Дявол да го вземе!

— Ван се намира в епархията на Бел-Ил. Бел-Ил принадлежи на господин Фуке. Той е уредил на Арамис тази епархия.