— Това е така, но…
— Дявол го взел! Знам, че е така, както знам и за вашите петдесет хиляди доход със сигурност.
Нисичкият Безмо тропна с крак.
— Почакайте — викна Д’Артанян, — сега ще ви докажа: в Бастилията сте сит, квартирата ви е безплатна, получавате шест хиляди заплата.
— Да предположим.
— Имате поне петдесет затворници, всеки от които ви носи поне по хиляда ливри.
— И с това не споря.
— Ето ви петдесет хиляди годишно. Вече три години сте комендант, значи имате сто и петдесет хиляди ливри.
— Изпускате една дреболия, господин Д’Артанян.
— Каква?
— Това, че вие получихте вашата длъжност от ръцете на краля.
— Да, разбира се.
— А аз получих моята от господата Трамбле и Лувиер.
— Вярно е, Трамбле не е човек, който ще даде нещо даром.
— Лувиер също. Като резултат трябваше да дам седемдесет и пет хиляди на Трамбле и още толкова на Лувиер.
— Дявол го взел! Значи сто и петдесет хиляди са им паднали в ръцете?
— Именно.
— И какво още?
— Петнадесет хиляди екю, или петдесет хиляди пистола, както предпочитате, платими на три пъти. Доходите за три години, като израз на моята признателност.
— Но това е чудовищно!
— И не е всичко!
— Какво искате да кажете?
— Ако не изпълня едно от тези условия, тези господа си взимат длъжността обратно. Сделката е подписана от краля.
— Невероятно!
— Представете си.
— Жал ми е за вас, бедни ми господин Безмо. В такъв случай, защо кардинал Мазарини ви е оказал такава разорителна услуга? По-добре да ви беше отказал.
— Да, разбира се. Но за това го помоли моят покровител.
— Вашият покровител? Кой е той?
— Как кой? Вашият приятел Дербле!
— Той самият. Арамис. Беше много любезен с мен.
— Любезен? Като ви заставя да приемате такива условия?
— Виждате ли, бях оставил службата при кардинала. Господин Дербле каза за мен добра дума на Лувиер и на Трамбле, но те се дърпаха. Много ми се искаше, тъй като знаех какво дава тази длъжност. Разказах за своите мъки на господин абата и той предложи да ми стане поръчител при всички плащания.
— Как? Арамис? Вие ме смаяхте! Арамис ви е станал поръчител?
— Да, той беше много внимателен. Взе необходимите подписи и господата Трамбле и Лувиер си подадоха оставката. Аз се задължих да плащам на всеки ежегодно по двадесет и пет хиляди ливри. Всяка година през май господин Дербле лично се явяваше в Бастилията и ми донасяше по две хиляди и петстотин пистола за моите крокодили.
— Значи дължите на Арамис сто и петдесет хиляди ливри.
— Там е нещастието, че дължа само сто хиляди.
— Не ви разбирам.
— Естествено! Той идва само две години. Днес е тридесет и първи май, а него го няма. Утре в дванадесет часа изтича последният срок на платежа. Значи, ако утре не платя, съгласно условията те могат да си вземат длъжността обратно. Ще бъда разорен и ще излезе, че съм работил три години даром и отгоре на всичко съм заплатил двеста и петдесет хиляди ливри за нищо, драги ми господин Д’Артанян.
— Любопитна история.
— Разбира се. Ясно е сега защо съм загрижен.
— Като бял ден!
— Ето затова дойдох при вас, защото само вие можете да ме извадите от затрудненото положение.
— По какъв начин?
— Вие се познавате с абата Дербле, нали?
— Разбира се.
— Можете да ми съобщите адреса на неговата енория, нали?
Защото аз го търсих в Ноази льо Сек, но там го няма.
— Разбира се, че го няма. Той сега е вански епископ.
— Ван, това е Бретан, нали?
— Да.
Нисичкият Безмо започна да си скубе косите.
— Тогава съм загинал. Ван! Ван! — викаше Безмо.
— Вашето отчаяние ме натъжава. Но епископът не живее в своята епархия като затворник! Господин Дербле може би е по-близко, отколкото мислите.
— Мисля, че можете да ми кажете адреса му, моля ви!
— Не го зная, приятелю.
— Всичко е свършено! Аз съм загинал. Ще се хвърля в краката на краля!
— Безмо, вие ме учудвате. Бастилията носи петдесет хиляди доход. Защо не изстискахте от нея още петдесет хиляди?
— Аз съм честен човек, драги господин Д’Артанян, и държа своите затворници като царе.
— Ей богу, жал ми е за вас… Слушайте, Безмо, може ли да се вярва на честната ви дума?
— Що за въпрос, капитане?
— Тогава ми обещайте, че жива душа няма да узнае това, което ще ви кажа.
— Никой! Нито една жива душа!
— Нали искате на всяка цена да откриете Арамис?
— На всяка цена!
— Тогава идете при господин Фуке.
— Какво общо има тук господин Фуке?
— Колко сте недосетлив!… Къде се намира Ван?
— Дявол да го вземе!
— Ван се намира в епархията на Бел-Ил. Бел-Ил принадлежи на господин Фуке. Той е уредил на Арамис тази епархия.