— Надявам се да обичате домашна бира — рече Лий. — Четири години ми трябваха, докато получа точната смеска между прекалено сладка и прекалено горчива. Докарах я до осем процента алкохол.
Пит я опита. Вкусът й беше по-различен, отколкото очакваше. Ако не бе усетил дъх на квас, спокойно би я препоръчал за продажба в големи количества.
Максин подреди масата и ги покани. Беше поднесла голяма купа с картофена салата, печен боб в гърне и плато с тънки резени месо. Лий смени бързо изпразнените шишета с нови и раздаде чиниите. Картофената салата беше подправена с точното количество киселина. Печеният фасул също имаше необходимата гъстота. Пит не можа да познае какво е месото, но го намери за много вкусно. Въпреки че беше закусил с Лорън само преди час, не можа да устои на аромата на домашно приготвените гозби и се нахвърли върху тях като огладнял полски работник.
— Отдавна ли живеете тук? — попита той.
— В края на петдесетте идвахме редовно на Съуач на почивка — отвърна Лий. — Но след като се пенсионирах във Военноморските сили, се преместихме да живеем тук. Бях дълбоководен водолаз. Получих кесонова болест, та се наложи преждевременно да изляза в пенсия. Това стана… да, през лятото на седемдесет и първа.
— Седемдесета — поправи го Максин.
Лий Рафърти намигна на Пит.
— Макс помни като слон.
— Да знаете за катастрофирал самолет наблизо, в радиус около шестнайсет километра?
— Нямам спомен за такова нещо. — Лий погледна към съпругата си. — А ти, Макс?
— Къде ти е умът, Лий? Нима забрави за онзи доктор и семейството му, които загинаха, когато самолетът им се разби оттатък Дайъмънд?… Как намирате боба, господин Пит?
— Превъзходен — отвърна Пит. — Дайъмънд близо ли е оттук?
— Беше. Сега от него остана само едно кръстовище и ранчо, пригодено за летовници.
— А, да, спомних си — каза Лий и се пресегна да си вземе още една мръвка. — Беше от ония самолети, едномоторните. Нищо не остана от него, само купчина въглени. На шерифството му отне повече от седмица, за да разпознае останките.
— Това се случи през април седемдесет и четвърта — поясни Максин.
— Мен ме интересува много по-голям самолет — каза Пит. — Въздушен лайнер. Трябва да е паднал тук някъде преди трийсет-четирийсет години.
Максин сбърчи чело и се загледа невиждащо в тавана. Накрая поклати глава.
— Не, не съм чула да е станала самолетна катастрофа от такава величина. Поне не и в този район.
— Защо питате, господин Пит? — поинтересува се Лий.
— В гаража на госпожица Смит намерих едни части от стар самолет. Вероятно баща й ги е прибрал там. Реших, че може би ги е открил някъде наблизо в планината.
— Чарли Смит… — рече замислено Максин, — Бог да го прости. Той съчиняваше далеч повече планове как да забогатее от който и да е безработен, злоупотребяващ със социалните си помощи.
— Сигурно е купил тия части от някой склад в Денвър, за да изобрети още едно от недействащите му приспособления.
— Горкият Чарли, такъв си беше — разсмя се Лий. — Спомням си как, когато се пенсионира, опита да направи автоматична макара за въдица. Пустото му нещо хвърляше стръв навсякъде, само не и във водата.
— Защо го нарекохте „горкият Чарли“?
Лицето на Максин доби скръбен вид.
— Предполагам, поради ужасния начин, по който се спомина. Лорън не ви ли е казала?
— Не, каза ми само, че е станало преди три години.
Лий посочи полупразното шише на Пит.
— Още бира?
— Не, благодаря, тази ми е достатъчна.
— Истината е — продължи Лий, — че Чарли се взриви. С динамит вероятно. Никой не разбра със сигурност. Единственото, което можаха да разпознаят, беше един ботуш и един палец.
— В протокола на шерифа бе записано, че е станало в резултат на неизправност на поредното му изобретение — добави Максин.
— Аз продължавам да твърдя, че това са врели-некипели! — възрази Лий.
— Какви ги приказваш! — Максин хвърли строг поглед на съпруга си.
— Просто имам такова чувство. Чарли знаеше за взривните вещества повече от всеки друг на тая земя. Ами малко ли бомби и артилерийски снаряди е обезвредил из цяла Европа през Втората световна война!
— Не му обръщайте внимание — каза надменно Максин. — Лий си е втълпил, че Чарли е бил убит. Глупости! Чарли Смит нямаше никакви врагове. Смъртта му беше чисто и просто нещастен случай.