— Аз съм капитанът на кораба — сопна се Фокс.
— О, самият капитан Фокс. Колко удобно. Бях започнал да се опасявам, че няма да се срещнем. Нямаше ви в командния пункт, както очаквах.
— Представете се! — каза настоятелно Фокс.
— Казвам се Ема. Вярно, не е много мъжко име, признавам, но върши работа.
— Престанете с тези глупости и се дръпнете от пътя ни. — Фокс изкачи две стъпала, но в същия момент един куршум прелетя на косъм от врата му. — Боже господи! Какво точно искате?
— Просто не се приближавайте, капитане. — Ема замълча за миг и додаде: — Наредено ми е да ви убия.
Бавно, без Фокс да види, а надявайки се и мъжът на стълбищната площадка, Пит легна по корем на стълбите, прикриван от огромното тъмно туловище на капитана. После започна като змия да пълзи нагоре по стълбите.
— Наредено ли казахте? — попита Фокс. — От кого?
— Това не ви интересува.
— Добре тогава, какво се бавите? Стреляйте право в гърдите ми и да се приключи с това.
— Аз не работя безцелно, капитан Фокс. Вие бяхте подмамен. Мисля, че е редно да го знаете.
— Подмамен ли? — прогърмя гласът на Фокс. — Нищо не разбирам от вашите недомлъвки.
В този момент дълбоко в съзнанието на Ема започна да присветва предупредителна лампичка, инстинкт, изострен в резултат на десетките години игра на котка и мишка. Той се смълча и сетивата му се опитаха да доловят шум или движение.
— Ами мъжът зад мен? — попита Фокс. — Той няма пръст в тази работа. Не е нужно да убивате невинен страничен наблюдател.
— Спокойно, капитане — отвърна Ема. — Хонорарът ми е само за един човешки живот. За вашия.
Мъчително бавно Пит вдигна ръка до нивото на площадката. Вече виждаше Ема. Не напълно — светлината беше слаба за това, — но виждаше размазано лицето му и очертанията на тялото му.
На Пит не му трябваше повече. Предположи само, че Ема ще застреля Фокс в корема насред изречението си, приспивайки бдителността му с празни приказки. Той заби върховете на обувките си в стъпалото, пое си дъх и се хвърли напред, блъскайки се в краката на Ема, като същевременно ръцете му затърсиха пипнешком оръжието му.
Заглушителят присветна в лицето на Пит и тъпа болка проряза дясната страна на главата му, когато сграбчи ръката на Ема. След внезапния шок той изпадна в безсъзнание и започна да пропада, пропада, пропада… Като че ли цяла вечност мина, преди празнотата на бездната да го погълне.
64.
Подтикнат от постъпката на Пит, Фокс се хвърли като побеснял носорог върху двамата мъже. Пит се прекатури на една страна, Ема понечи да вдигне оръжието си към него, но Фокс го изби от ръката му като детска играчка. Тогава Ема стрелна ръка към слабините на Фокс, сграбчи го за члена и топките му и ги стисна безжалостно.
Това беше погрешен ход. Капитанът изрева като лъв, стисна ръцете си в юмруци и ги стовари върху обърнатото нагоре лице на Ема. Чу се пропукване на хрущял и раздиране на кожа. Не беше за вярване, но Ема издържа на удара.
Въпреки че слабините му пареха като нажежено до бяло желязо, Фокс постъпи разумно, като не се опита да избие ръцете, които го стискаха като менгеме. Съвсем спокойно и целенасочено, като човек, който добре съзнава какво върши, той сграбчи главата на Ема и започна да я блъска в металната площадка с цялата сила на дебелите си като пънове ръце и не спря, докато не видя как тилът на Ема се превърна в каша. Когато изля най-накрая яростта си, той се обърна на една страна и ругаейки, започна да разтрива слабините си.
След минута-две се изправи сковано на крака, хвана двамата мъже за яките и ги повлече нагоре по стълбите. След още един ред стълби и няколко метра по коридора, той се озова пред вратата на товарен отсек в горната дясна част на корпуса на „Айова“. Отвори вратата, за да проникне дневна светлина в помещението и огледа раните на Пит. Куршумът бе улучил лявото му слепоочие, причинявайки грозна дупка и мозъчно сътресение. После прегледа и Ема. Малкото кожа, която се виждаше през маската от кръв върху лицето на убиеца, беше посиняла. Фокс пребърка джобовете му и намери само резервен пълнител за пистолета му. Върху дебелия му пуловер беше вързана надуваема спасителна жилетка.
— Ха, дори не можеш да плуваш! — изсмя се подигравателно Фокс. — Но и не мисля, че ще ти се наложи отсега нататък.
Той свали спасителната жилетка и я завърза около гърдите на Пит. После бръкна в джоба си, извади малък бележник и написа няколко реда с къс молив. След това извади от другия си джоб торбичката си за тютюн от змийска кожа, изпразни съдържанието й, пъхна вътре бележника и навря малкия пакет под ризата на Пит. Накрая наду спасителната жилетка.