Фокс се върна при Ема, грабна го за предницата на пуловера и го изнесе през отворената врата. Тежестта на тялото беше доста голяма за ъгъла, под който го тътреше Фокс, и пуловерът се изхлузи през главата му. Нещо в горната част на тялото му привлече погледа на Фокс. Той се взря и видя, че около гърдите му бе усукана стегнато найлонова лента. Той откопча мъничката катарама и лентата се изхлузи, разкривайки две малки хълмчета с розови пъпки.
За миг Фокс се вцепени от изумление.
— Света Богородице! — смънка той.
Ема наистина се оказа жена.
Дейл Джарвис посочи към екрана.
— Вижте там, под втория оръдеен купол, на отсамния борд на корпуса.
— Какво смяташ, че е това?
— Някой отвори вратата на предния товарен отсек — поясни Кемпър и се обърна към генерал Хигинс. — Не е лошо да предупредите хората си, че има вероятност екипажът да направи опит да напусне кораба.
— Те няма да могат да се отдалечат повече от три метра по брега — каза Хигинс.
Всички се загледаха в екрана и видяха как от люка излезе огромен мъж и изхвърли зад борда нещо като човешко тяло. Тялото плисна във водата и изчезна под нея. Мъжът се прибра и след миг отново се появи с друго тяло, което обаче този път спусна във водата със завързано за него въже — и то много внимателно, както се стори на всички в заседателната зала. След като изчака тялото да заплува по спокойното течение, отряза въжето, влезе обратно в люка и го затвори след себе си.
Кемпър направи знак на един от помощниците.
— Свържи се с бреговата охрана и им кажи да приберат мъжа, който се носи по течението.
— Какъв беше този театър? — Въпросът на президента се яви като ехо на мислите на насядалите около масата мъже.
— Дявол знае! — отвърна тихо Кемпър. — И надали някога ще разберем.
След известно време, което му се стори цяла вечност, Хирам Лусана попадна на врата, която го изведе на главната палуба. Стиснал здраво в ръка чувалчето с бомбичките, той прекрачи навън и студът моментално го прониза през тънкия му костюм. Внезапната му среща с дневната светлина го заслепи и той се спря да изчака очите му да привикнат.
Видя, че се намира под кърмовия мостик за управление на огъня точно пред оръдеен купол номер три. Около кораба свистяха куршуми от стрелкови оръжия, но умът му беше толкова обсебен от мисълта час по-скоро да хвърли бомбичките с отровното вещество, че не им обърна внимание. Реката го приканваше и той се затича към фалшбордите, ограждащи външния край на палубата. Оставаха му пет-шест метра дотам, когато един мъж с гумено подводно облекло изникна от сянката на купола и прицели оръжието си в него.
Лейтенант Алън Фъргъс вече не чувстваше изгарящата го болка от дупката в крака си, нито дълбоката покруса от гледката на посечените мъже от бойните му групи. Цялото му тяло трепереше от ненавист към отговорните за тази сеч. Нямаше значение, че мъжът срещу него беше облечен с костюм, а не с униформа и изглежда, не носеше оръжие. Фъргъс виждаше в него само човек, който бе убил негови приятели.
Лусана се закова на място и загледа Фъргъс. Дотогава не бе виждал по-злобно изражение по човешко лице. Двамата впиха погледи един в друг от разстояние не повече от три метра. Не си размениха думи. Времето като че ли спря и всички шумове заглъхнаха.
Хирам Лусана разбра, че борбата му да се издигне над мръсотията от детството му бе стигнала кулминацията си точно в този момент и на това място. Разбра също, че не може да бъде водач на хора, които никога нямаше да го приемат като човек от тяхната среда. Пред него ясно се очерта пътят, по който трябваше да поеме. Можеше да направи много повече за потиснатите африканци, като се превърне в мъченик за тяхната кауза.
И той прие поканата за смърт. Усмихна се безмълвно на Фъргъс в знак на опрощение и се втурна към фалшборда.
Фъргъс натисна спусъка на автоматичното си оръжие. Изстреляните три куршума отстрани в тялото на Лусана го разтресоха и изкараха въздуха от дробовете му. Като по чудо обаче той се задържа на крака и продължи напред с несигурни крачки.
Фъргъс отново дръпна спусъка.
Лусана се свлече на колене, но не спря и запълзя към края на палубата. Фъргъс го наблюдаваше с безпристрастно възхищение и се запита някак разсеяно какво ли кара този толкова неподходящо облечен чернокож мъж да не обръща внимание на забитите в тялото му най-малко дузина куршуми.