— Както го казвате, звучи много лесно.
— Имате ли други части?
— Не, само тези намерих.
— Как решихте да ги докарате тук?
— Мина ми през ума, че ако някой може да ги разпознае, то това ще е федералната авиационна администрация.
— За да ни поставите в затруднено положение, а? — усмихна се Долан.
— Нямах никаква зла умисъл — отвърна му Пит също с усмивка.
— Както казах — продължи Долан, — това не ми е достатъчно, но човек никога не знае, може и да извадим късмет.
Той направи знак на оператора на високоповдигача да спре на едно място, оградено с червен кръг на циментовия под. Мъжът кимна и започна да смъква товарната поставка, съдържаща самолетните части. После върна високоповдигача назад, направи деветдесетградусов завой надясно и с грохот продължи към другия ъгъл на хангара.
Долан вдигна кислородната бутилка, завъртя я в ръцете си като познавач, който се възхищава на гръцка ваза, после я остави обратно на земята.
— Няма начин да проследим данните й — отсече той категорично. — Стандартизирани бутилки като тази все още се произвеждат поне за двайсет различни модела самолети.
Долан започна да се вживява в задачата си. Той коленичи и огледа всеки квадратен сантиметър на колесника. В един момент Пит му помогна да го извъртят в друго положение. Минаха пет минути, през които Долан не отрони дума.
Накрая Пит наруши мълчанието.
— Говори ли ви нещо тази част?
— И то много. — Долан се изправи. — Но за съжаление отговорът няма да е достатъчен за джакпот.
— Явно, че шансовете са на страната на поговорката за зеления хайвер — каза Пит. — Мисля, че нямам право да ви създавам повече грижи.
— Глупости! — възрази Долан. — Нали за това ми се плаща. ФАА има десетки картотекирани изчезнали самолети, чиято съдба и до днес не е изяснена. Всеки път, когато имаме възможност да възобновим приключен случай, ние се нахвърляме на него.
— Тогава как ще постъпим, за да установим производството на самолета?
— Обикновено повиквам специалисти по проучвателните работи от инженерния ни отдел. Но сега смятам да действам подмолно и да опитам по кратката процедура. Фил Девайн, началник по поддръжката в „Юнайтед еърлайнс“, е жива енциклопедия. Ако някой може да ни каже нещо от пръв поглед, това е той.
— Толкова ли е добър? — попита Пит.
— Толкова е добър — потвърди Долан с усмивка, — уверявам ви.
— Не те бива за фотограф. Осветлението ти е ужасно.
От устните на Фил Девайн висеше цигара без филтър, докато разглеждаше направените от Долан полароидни снимки на носовия колесник. Девайн имаше бавен, малко превзет носов говор.
— Не съм тук, за да оценяваш художественото ми изпълнение — каза Долан. — Можеш ли да определиш от какъв самолет е този колесник, или не?
— Изглежда ми смътно познат, като от стар В-двайсет и девет.
— Това не ми е достатъчно.
— Какво очакваш да ти кажа от купчина неясни снимки, абсолютно и неопровержимо разпознаване ли?
— Да, надявах се на нещо такова — отвърна невъзмутимо Долан.
Пит се запита дали няма да се наложи да става съдия по борба. Девайн прочете израза на притеснение в погледа му.
— Бъдете спокоен, господин Пит — усмихна му се той. — Харви и аз си имаме установено правило: никога не се държим любезно един към друг в работно време. Но щом часовникът удари пет часа, ние преустановяваме спречкванията си и отиваме да му ударим по някоя и друга бира.
— Които обикновено аз плащам — вметна сухо Долан.
— Вие, които сте на държавна работа, сте в по-благоприятно положение и можете да работите на две места — не му остана длъжен Девайн.
— Във връзка с колесника… — подхвана тихо Пит.
— А, да, мисля, че може да стигна до нещо. — Девайн се надигна тежко иззад бюрото си и отвори един шкаф, пълен от горе до долу с дебели книги. — Това са стари наръчници по поддръжка на самолети — поясни той. — Аз съм може би единственият перко в търговската авиация, който се придържа към тях — и се пресегна направо към едно томче, затиснато между камарата от книги. Извади го и започна да разлиства страниците. След малко намери онова, което му трябваше, и подаде разтворената книга над бюрото. — Това дали ще ви е достатъчно?