— Вече няма хидравлично налягане на шомпола. Не можем да го върнем назад, за да извадим снарядите.
— Тогава ги извадете ръчно — сопна се Фокс.
Шейба не каза нищо. Нямаше време. Една цев на картечница се подаде през отворения капак и градушка от куршуми рикошира в бронираната камера, изсвистявайки покрай едното ухо на Фокс.
Шейба нямаше този късмет. Четири куршума са забиха във врата му почти едновременно. Коленете му се подкосиха и докато се свличаше на пода, гледаше с недоумение Фокс; от отворената му уста не излезе звук, само струя кръв, която закапа по гърдите му.
Фокс стоеше и наблюдаваше умиращия Шейба. Тогава в него се надигна гняв, той се завъртя на пети, пресегна се и грабна цевта на оръжието. Горещият метал обгори ръцете му, но той не почувства никаква болка. Издърпа силно цевта към себе си, но „тюленът“ отвън упорито не го пускаше, вместо това скочи през тесния отвор и се приземи вътре с показалец обвит около спусъка.
Човек, който знае със сигурност, че ще умре, не изпитва страх. Фокс обаче нямаше тази сигурност. Лицето му пребледня от страх, че ще бъде убит, преди снаряда с „БС“ в едно от трите оръдия да бъде обезвреден.
— Глупак такъв! — изкрещя той, когато „тюленът“ заби крак в стомаха му. — В оръдията… в оръдията има…
„Тюленът“ се изви и стрелна левия си юмрук в челюстта на Фокс. Мъчейки се да държи цевта далеч от тялото си, Фокс не можеше да направи нищо друго, освен да поеме удара. Той се запрепъва назад и падна до отворения капак, като в същото време се опита да избие с крак оръжието от ръката на нападателя си. Но не успя. „Тюленът“ отскочи настрани и наведе оръжието към корема на Фокс.
Даниел Обаси, младежът, който се намираше в офицерския пост на купола, наблюдаваше вцепенен от ужас как пръстът на „тюлена“ се стегна около спусъка. Той се опита да извика, за да отвлече вниманието на убиеца в черен водолазен костюм, но гърлото му бе пресъхнало като пясък в пустиня и от него излезе само шепот. От сляпо отчаяние, молейки се това да е единствената надежда да спаси живота на капитана, Обаси натисна червения бутон за „огън“.
65.
Нямаше начин да се върне процесът, нито да се спре стрелбата. Барутните заряди се детонираха и дулата на средното и дясното оръдия избълваха по един снаряд. В цевта на лявото оръдие обаче бойната глава заседна поради пукнатината, причинена от ракетите „Сатан“ и барутните газове останаха затворени в основата му.
Едно ново оръдие щеше да издържи на огромната експлозия и на колебливото налягане, но това старо, износено и ръждясало оръдие си бе изпяло песента; то се пропука и се пръсна. След части от секундата вулканично изригване на пламък се сгъсти вътре в купола, попадна в тръбите на елеваторите и възпламени чувалите с динамит, складирани на долната палуба.
„Айова“ избълва всичките си вътрешности.
Докато отхвърчаше през отвора на люка, Патрик Фокс видя за миг пълното разрушение и ужасяващата глупост на действията си. Той протегна ръка към любимата си Мирна, за да й поиска прошка и в същия момент бе размазан върху палубата и превърнат в пихтия.
Бронебойният снаряд от дясното оръдие достигна зенита си и полетя надолу, врязвайки се през варовиковия покрив на сградата на Държавния архив. По щастлива случайност той мина покрай двайсет и едната полици, натъпкани с книги и документи, проби гранитния под на изложбената зала на по-малко от три метра от стъклената витрина, съдържаща Декларацията за независимостта, и се заби до половината в бетонния под на подземния етаж. Но не избухна.
Снарядът номер две се оказа негоден.
За разлика от снаряд номер три.
Активиран от мъничкия си генератор, радиолокационният високомер вътре в снаряда с „Бърза смърт“ започна да излъчва сигнали към земята и да отчита траекторията си на спускане. Бойната глава летеше все по-надолу. На височина четиристотин и шейсет метра електрическият импулс освободи парашута и на фона на синьото небе се разтвори чадър от коприна във флуоресциращ оранжев цвят. За огромна изненада над трийсетгодишния материал пое внезапния напън от въздушното течение, без да се разцепи по шевовете.
На няколко етажа под улиците на Вашингтон президентът и съветниците му седяха неподвижни на столовете си и не изпускаха от очи безмилостното спускане на снаряда. В първия момент те не можеха да приемат за истина онова, което ставаше пред тях. Всеки си мислеше с плах оптимизъм, че по някакъв начин механизмът в бойната глава ще се развали и снарядът ще падне безобидно върху моравата на пешеходната зона край Капитолия. После обаче започнаха да се изпълват със страх и отчаяние.