— Стига! — изкрещя Де Ваал.
— Капитан Патрик Маккензи Фокс е бил единственият човек в Южна Африка, който е могъл да осъществи операция „Дива роза“. Вие сте наредили да бъдат убити жена му и децата му, знаейки, че човек, изпаднал в дълбока скръб, ще търси възмездие. Клането във фермата е било хитър удар. Дори хората ви в министерството не са могли да свържат нападението с никое познато бунтовническо движение. И през ума не е могло да им мине, че техният шеф е промъкнал тайно в страната чернокожи наемни убийци от Ангола.
Очите на Де Ваал изразяваха пълно отчаяние и изумление.
— Как е възможно да сте узнали всичко това?
— Като всеки добър разузнавач полковник Зееглер продължи да разследва, докато стигне до истината — поясни Пит. — Освен това, както правят всички морски капитани, Фокс си е водил дневник. Бях там, когато Ема се опита да го убие. Фокс спаси живота ми, преди корабът да се взриви. Но преди това е напъхал под ризата ми дневника си заедно с няколко реда за вас в непромокаема торбичка за тютюн. Страниците се оказаха невероятно интересно четиво, особено за президента ни и за директора на Управлението за национална сигурност.
— Между другото — продължи Пит, — онова фалшиво съобщение, което сте изпратили, за да въвлечете във всичко това и министър-председателя Кертсман, не изигра никаква роля. Белият дом беше доволен, като узна, че операция „Дива роза“ е била замислена и извършена зад гърба му. Така планът ви да оглавите свое правителство стана на пух и прах. Накрая Фокс ви изигра, макар и след смъртта си. Другите подробности бяха доставени от майор Мачита, който се съгласи да зарови томахавката заедно с полковник Зееглер, за да ви сложи на място. Колкото до моето присъствие, поисках и получих ролята на церемониалмайстор заради дълга си към капитан Фокс.
Де Ваал не откъсваше поглед от Пит, лицето му издаваше пълното му поражение; след това се обърна към Зееглер.
— Йорис, значи си ме предал?
— Никой не застава на страната на предателите.
— Ако някой заслужава да умре, то това си ти, Де Ваал — каза Мачита. Омразата като че ли струеше от порите му.
Де Ваал не му обърна внимание.
— Не можете току-така да екзекутирате човек с моето положение. Законът предвижда съдебен процес.
— Лично министър-председателят Кертсман пожела да не се стига до скандал. — Зееглер говореше, без да гледа шефа си в очите. — Той предложи да умрете в изпълнение на служебния си дълг.
— Това ще ме направи мъченик. — Малка доза увереност възвърна хладнокръвието на Де Ваал. — Виждате ли ме като мъченик?
— Не, сър. Затова той се съгласи на предложението ми да бъдете обявен за безследно изчезнал. По-добре да станете завинаги забравена загадка, отколкото национален герой.
Твърде късно Де Ваал улови с поглед проблясването на стомана, когато ножът в ръката на Мачита се заби между слабините и пъпа му. Очите на министъра на отбраната се изцъклиха от шока. Той се опита да заговори, устата му се размърда, но единственият звук, който излезе, беше животински рев. Червено петно се разля по униформата му.
Мачита държеше ножа за дръжката и наблюдаваше отблизо как смъртта обгръща Де Ваал. После, след като коленете на министъра се подкосиха, Мачита го блъсна назад и Де Ваал се строполи в отворения гроб. Тримата мъже пристъпиха до ръба и видяха как буци кал се търкулват надолу върху тялото му.
— Подходящ покой за тип като него — смънка под носа си Мачита.
Лицето на Зееглер изглеждаше бяло като платно. Той беше обръгнал от гледката на мъртъвци на бойното поле, но тази тук беше нещо съвсем различно.
— Ще кажа на шофьора да зарие гроба.
Пит поклати глава.
— Не е нужно, Фокс ми отправи още една молба в дневника си. Обещах си аз да се погрижа за това.
— Както желаете — каза Зееглеер и се обърна да си върви.
Мачита гледаше така, сякаш искаше да каже нещо, но размисли и пое към храсталаците, ограждащи гробището.
— Почакайте — спря ги Пит. — Никой от вас не би искал да изпусне такава възможност.
— Каква възможност? — попита Зееглер.
— След като двамата сте работили заедно, за да отстраните един злокачествен тумор, ще бъде глупаво да не застанете лице в лице и не обсъдите различията си.
— Ще бъде напразно — каза презрително Зееглер. — Томас Мачита разговаря само с насилие.