— Пфу, как смърдиш.
— За което се извинявам, но като седиш цял ден зад пластмасов мехур на хеликоптер, така се обезводняваш, сякаш си бил в парник.
— Не е нужно да се извиняваш. Има нещо в мъжката миризма, което възбужда жените. Разбира се, фактът, че вониш също и на бензин и масло, е съвсем друго нещо.
— В такъв случай ще пропусна глътката питие и мигом се отравям към душа.
Тя погледна часовника си.
— Не веднага. Ако побързаш, може и да го хванеш.
— Кого да хвана?
— Харви Долан. Обади се по телефона.
— Как, като нямаш телефон?
— Един горски рейнджър дойде тук и каза да ти предам да се обадиш на Долан в кабинета му. Било важно.
— А къде да намеря телефон?
— Как къде — у Рафъртови.
Лий беше в града, но Максин любезно заведе Пит до телефона. Настани го зад старомодно писалище с извит сгъваем капак и му подаде слушалката. Телефонистката беше експедитивна и след секунди той чу гласа на Долан.
— По дяволите, как тъй се разхождаш с хеликоптер? — изръмжа Долан.
— Правителството може да си го позволи — отвърна Пит. — А ти по кой начин изнамери човек, за да ми съобщи?
— Чрез радиото в колата ми. Изпратих сигнал от сателита за връзки с обществеността до рейнджърската станция и ги помолих да ти предадат съобщението.
— Какво имаш да ми казваш?
— Една добра и една не толкова добра новина.
— Кажи ми ги в този ред.
— Добрата е, че говорих с „Боинг“. Носовият колесник е бил монтиран като оригинална част на скелет на самолет под номер 75403. Не толкова добрата новина е, че същият този самолет е бил предназначен за военните.
— Значи е собственост на Военновъздушните сили.
— Така изглежда. Във всеки случай Националният комитет по безопасност на транспорта няма зарегистриран изчезнал стратокрайцер. Опасявам се, че повече от това не мога да направя. Оттук нататък, ако искаш да продължиш разследването си като частно лице, ще трябва да се обърнеш към военните. Тяхната въздушна безопасност е извън нашата юрисдикция.
— Това и ще направя — отвърна Пит. — Ако не друго, поне ще стана наясно с всичките си фантазии относно призрачния самолет.
— Надявах се на подобен отговор — рече Долан. — Затова си позволих волността да направя запитване — от твое име, естествено — до главния инспектор по безопасността във военновъздушната база „Нортън“ в Калифорния за настоящото положение на „Боинг-75403“. Полковник Ейб Стайгър ще се свърже с теб веднага щом открие нещо.
— Този Стайгър каква длъжност изпълнява?
— Съответства на моята при военните. Провежда разследвания на злополуки с военни самолети в западния район.
— Значи скоро ще имам отговор на гатанката.
— Твърде е вероятно.
— Какво е твоето мнение, Долан, ама честното ти мнение?
— Ами… — започна предпазливо Долан. — Няма да те лъжа, Пит. Лично аз смятам, че твоят изчезнал самолет ще се окаже в архивите на някой търговец на спасени самолетни части и имущество.
— А пък аз си мислех, че сме положили основите на едно истинско приятелство.
— Поиска да ти кажа истината и я получи.
— А сега сериозно, Харви, признателен съм за помощта ти. Когато следващия път дойда в Денвър, ще те поканя на обяд.
— Никога не изпускам аванта.
— Добре, ще чакам с нетърпение тази среща.
— Преди да си затворил — пое си дълбоко въздух Долан, — ако не се лъжа, има основателна причина колесникът да се намира в гаража на госпожица Смит, тогава какво?
— Изпълнен съм със странното чувство, че нещата не стоят така.
Долан остави слушалката на мястото й и остана загледан в нея. Необяснимо ледени тръпки преминаха по гърба му и кожата му настръхна. Гласът на Пит беше прозвучал така, сякаш излизаше от гробница.
6.
Лорън раздигна чиниите и занесе поднос с две чаши димящо кафе на терасата. Пит седеше, наклонил назад стола си и вдигнал крака върху парапета. Въпреки студената септемврийска вечер беше облечен с трикотажна риза с къси ръкави.
— Кафе? — попита Лорън.
Той обърна глава като в транс и я погледна.
— Какво? — После смотолеви: — О, извинявай, не те чух да се приближаваш.
Виолетовите очи го огледаха.
— Приличаш на човек, обладан от зъл дух — изтърси тя, без да знае защо.