— Спрете да гребете! — извика Пит.
Стайгър се отпусна на мястото си, облекчен, че може да си почине, а Джордино се вгледа през тясното разстояние между двете лодки. Беше му добре познат този тон на Пит.
Долу, в студените дълбини, камерата бавно се доближаваше до материализирания на екрана обект. Пит застина неподвижен като пън, когато видя изображението на една голяма бяла звезда на тъмносин фон. Докато изчакваше камерата да продължи „огледа“ си, почувства устата си суха като канзаски прах.
Джордино се бе приближил и поддържаше двете лодки плътно една до друга. Стайгър долови напрежението, вдигна глава и погледна въпросително Пит.
— Видя ли нещо?
— Самолет с военни означения — съобщи Пит, едва сдържайки вълнението си.
Стайгър се промъкна назад и опули очи в монитора. Камерата беше минала над крилото и сега се спускаше отново към фюзелажа. Над квадратен илюминатор се заредуваха думите:
СЛУЖБА ЗА ВОЕНЕН ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ
— Мили боже! — ахна Джордино. — Военен самолет!
— Можеш ли да кажеш какъв модел е? — попита развълнуван Стайгър.
Пит поклати глава.
— Не още. Ъгълът, под който мина камерата, не позволи да се видят добре двигателите и носовата част. Тя пресече над лявото крило и както виждаш, сега се движи към опашката.
— Серийният номер трябва да е изписан върху вертикалния стабилизатор — прошепна Стайгър тихо, сякаш се молеше.
Тримата стояха погълнати от неземната гледка, която се разкриваше пред тях. Самолетът лежеше затънал дълбоко в дънната кал. Фюзелажът беше срязан зад крилете, опашната част беше извита под лек ъгъл.
Джордино внимателно потопи веслата си и измести камерата по нов курс, като коригира сектора й на обзор. Разделителната й способност беше толкова висока, че се виждаха дори изравнените нитове на алуминиевата обшивка. Всичко изглеждаше невероятно странно и абсурдно и на тримата мъже им беше трудно да приемат изображението, предавано от телевизионното устройство.
След малко всички затаиха дъх — на екрана започна да се появява серийният номер върху вертикалния стабилизатор. Пит регулира фокуса на обектива, за да са сигурни, че няма да сбъркат нещо при разпознаването на самолета. Първо се появи цифрата 7, след нея 5, 4 и накрая 03. Стайгър се вторачи за миг в Пит с изцъклен поглед. Ефектът от гледката, за която вече се увери, че е истина, беше толкова разтърсващ, че той не беше в състояние да я приеме за истинска.
— Боже мой, това наистина е 03… Не може да бъде.
— Каквото виждаш, това е — подметна Пит.
Джордино се протегна и разтърси ръката на Пит.
— Никога не съм се съмнявал в теб, партньоре.
— Твоето доверие в мен няма да остане незабелязано — отвърна Пит.
— Какво ще правим оттук нататък?
— Ще поставим указателен буй и ще приключим за днес. Утре сутринта ще се гмурнем и ще видим какво можем да открием вътре в самите останки.
Стайгър седеше, клатеше глава и повтаряше:
— Това нещо не би трябвало да е тук… Това нещо не би трябвало да е тук.
Пит се усмихна.
— Явно, че нашият приятел, полковникът, не може да повярва на очите си.
— Не е това — възрази Джордино. — Стайгър има психологически проблем.
— Проблем ли?
— Ами да, не вярва в Дядо Коледа.
Въпреки мразовития въздух на утрото Пит се потеше в мокрото си подводно облекло. Той провери регулатора си за дишане, направи знак с вдигнати палци на Джордино и скочи зад борда на лодката.
Ледената вода, която нахлу между кожата му и подплатата на неопреновото му облекло с дебелина три милиметра, му подейства като шок. Той увисна за миг във водата, непосредствено под повърхността, и изчака топлината на тялото му да стопли проникналия слой вода. Когато температурата стана поносима, той отпуши ушите си и ритайки с плавниците, започна да се спуска към тайнствения свят, където вятърът и въздухът бяха непознати явления. Въжето от указателния буй сечеше косо подканящите го дълбини и той заплува покрай него.
Дъното като че ли се надигна, за да го посрещне. Още не бе заел хоризонтално положение, когато десният му плавник заора в утайката и вдигна сив облак, който набъбна като пушек от избухнала цистерна за гориво.
Пит провери дълбокомера на китката си. Той отчиташе дълбочина четирийсет и два метра. Това му позволяваше приблизително десет минути престой на дъното, без да се безпокои за декомпресия.