— Полосата е изцяло ваша, „Виксън-03“ — каза познатият глас на адмирал Бас в наушните слушалки. — Запазете и за мен едно едрогърдесто местно момиче.
Вайлъндър само обяви край на връзката, освободи спирачките и избута четирите ръчки на дроселите докрай.
Машината С-97 вряза топчестия си нос в навяващия сняг и когато запердаши по дългата асфалтова лента, Голд започна да съобщава с монотонен глас увеличаващата се земна скорост.
— Петдесет възела.
След миг покрай тях прелетя светещият знак с голяма цифра 3.
— Остават ни още три хиляди метра — обяви Голд. — Земна скорост седемдесет.
Върховете на крилата засенчваха белите светлини от двете страни на пистата. Стратокрайцерът се втурна напред, мощните двигатели „Прат & Уитни“ се напрягаха върху рамите си, четирилопатните им витла разсичаха разредения въздух. Ръцете на Вайлъндър бяха като зациментирани върху щурвала, кокалчетата на пръстите му побеляха, устните му шепнешком редуваха молитви и ругатни.
— Сто възела… Остават две хиляди метра.
Погледът на Бърнс не се отделяше от таблото с контролно-измервателните уреди, следеше всяко помръдване на стрелките им, дебнейки да улови първите признаци на неизправност. Хофман нямаше какво друго да прави, освен да седи безпомощен и да наблюдава как пистата се изнизва с неимоверна, както му се струваше, бързина.
— Сто двайсет и пет възела.
Вайлъндър се преборваше с бутоните, тъй като свирепият насрещен вятър атакуваше подвижните плоскости за управление. Струйка пот се търкулна незабелязано по лявата му буза и капна в скута му. Навъсил лице, той чакаше и най-малкия знак, че машината започва да олеква, но тя все още се движеше така, сякаш някаква гигантска ръка натискаше отгоре кабината.
— Сто трийсет и пет възела. Казахме сбогом на знака за хиляда и петстотин метра.
— Повдигни се, бебче — примоли се Хофман, като чу изречените от Голд данни.
— Сто четирийсет и пет възела. Остават деветстотин метра. — Голд се обърна към Вайлъндър. — Току-що минахме пределната граница за излитане.
— Дотук с предупреждението за безопасност на адмирал Бас — смотолеви Вайлъндър.
— Остават шестстотин метра, земна скорост сто петдесет и пет.
Вайлъндър вече виждаше червените светлини в края на пистата. Изпита чувството, че насочва самолета към скала. Голд продължаваше да му хвърля тревожни погледи, очаквайки го да раздвижи лакти, което означаваше, че майорът трябва вече да е настроил самолета за издигане. Но Вайлъндър седеше неподвижен като чувал портландски цимент.
— О, боже… ето го и маркера за триста метра… мина и отмина.
Вайлъндър леко издърпа щурвала към себе си. В продължение на три секунди, които им се сториха цяла вечност, нищо не се случи. Но след това стратокрайцерът мъчително бавно се отлепи от земята и се заклатушка нагоре във въздуха само петдесет метра преди да свърши асфалтът.
— Приберете колесниците! — прозвуча дрезгаво гласът му.
Изминаха няколко напрегнати мига, докато колесниците се прибраха с тъп звук в отсеците си и Вайлъндър почувства леко увеличение на въздушната скорост.
— Колесниците прибрани и затворени — съобщи Голд.
На сто и двайсет метра бяха вдигнати задкрилките и мъжете в кабината изпуснаха дълбока колективна въздишка на облекчение, когато Вайлъндър направи лек завой в посока северозапад. Светлините на Денвър блещукаха под лявото крило, но бързо се изгубиха под облаците. Вайлъндър не се отпусна напълно, докато въздушната скорост не стигна до двеста възела и висотомерът не показа хиляда метра разстояние между самолета и земята.
— Нагоре, нагоре и все нагоре — въздъхна Хофман. — Не се притеснявам да си призная, че през ума ми минаха някои съмнения.
— И с мен беше същото — вметна захилен Бърнс.
Щом проби облаците и постави стратокрайцера в хоризонтално положение на височина пет хиляди метра в западна посока над Скалистите планини, Вайлъндър направи знак с ръка на Голд.
— Поеми управлението. Аз ще ида да проверя задната кабина.
Голд го изгледа. Обикновено майорът не ставаше от мястото си толкова скоро след излитане.
— Управлението поето — потвърди Голд и постави ръка върху щурвала за хоризонталните кормила.
Вайлъндър откопча предпазния си колан и отиде в товарната секция, като внимателно затвори вратата на кабината след себе си.