Византион се намирал на кръстопът. Това място не било толкова добре защитено, нито имало топли извори, но пък било на границата между Изтока и Запада, между Европа и Азия. Там имало пристанище, което било като врата, през която всеки трябвало да мине. Всичко това натежало в полза на Византион и така той станал Вторият Рим, новата столица на света - Градът на градовете. Обкръжението на Константин успяло да се наложи и така императорът се сбогувал с детската си мечта по Сердика и приел прагматичния избор. Скоро станало точно така, както императорът бил предрекъл, хиляди хора се стекли в новата столица и днес това е най-големият град на света.
- По-голям ли е от Ктесифон? - попитах аз.
- Може би са еднакво големи - отвърна Бероес, - но Ктесифон е наследник на древните месопотамски градове. Някога, когато цивилизацията била само там, те били огромни. Днес обаче Западът е по-агресивен. Центърът на света се изтегля все по-на запад. Може би сега пак малко се връща на изток със западането на Рим. Градовете са като империите, която от двете империи успее да наложи своята власт, този град ще властва. Ако зороастризмът се наложи над света, Ктесифон ще стане столица на света, но ако това направи християнството, това ще бъде Константинопол.
Днес Константинопол е голям колкото Ктесифон, той е по-голям от Рим, Вавилон, Александрия, Йерусалим, Антиохия, Адрианопол, Филипопол и Ефес.
- Но християнството е млада религия! То е много по-хищно! - отвърнах аз.
- Това означава, че изборът е ясен. Константинопол ще бъде толкова силен, колкото е силно християнството.
Сигурно след думите на мага съм изглеждал озадачен, защото Бероес каза:
- От какво си учуден, Атила?
- Мислех, че тези неща трябва да ми ги каже Орест. Нали той е от тук?
- Аз не ги знам тези работи - отвърна Орест. Явно и той беше слушал разказа на мага.
- Ти откъде ги знаеш всички тези неща, маге? - попитах аз. - Бил ли си някога тук?
- Бил съм на много места - уклончиво отвърна Бероес.
Въпреки че не ми отговори, бях сигурен, че Бероес вече не веднъж е идвал тук. Това беше разбираемо, тук беше столицата на християнството, а Бероес се опитваше да прекара мостове между всички религии.
Въпреки че войниците ни пречеха, опитвах да видя колкото се може повече от Града на василевса. Той излъчваше величие. Целият бе построен от камък. Стените му бяха високи, а постройките - огромни. Самите хора, ходещи из улиците му, излъчваха гордост и достойнство. Те бяха чисти, със светли лица, без белези и уродства по тях. Граждани. Това бяха жителите на Града. Те ни гледаха с любопитство, но и с пренебрежение, сигурно чувстваха, че сме чуждоземци, а щом ни водеха военните, това означаваше, че бяхме бандити някакви. Дълго време навлизахме все по-навътре в града. Улицата обаче не ставаше по-тясна и тълпата бе все така многолюдна. Всички се отдръпваха, когато видеха Маркиан, който гордо вървеше най-отпред. После пресякохме няколко площада. Тук, в Константинопол, имаше много агори. Вървяхме, докато не стигнахме до високите стени на някаква цитадела. Затвор ли беше това, или дворец?
- Изчакайте тук - каза Маркиан и нареди на своите хора да ни пазят. Бяхме влезли в ограденото като крепост място. Вътре беше пълно с войници.
Всички мъже от нашата група се събрахме в кръг и се питахме какво да направим. Маркиан се върна отнякъде и се изправи пред нас. Той ни гледаше изпитателно.
- Ще трябва да ви затворим в тъмница - каза мъжът с мощната челюст. Гледах пронизващите му очи и суровото изражение. Сега той беше станал още по-силен и вече чувствах своето безсилие. Въпреки това реших да дам съпротива. Ако сега не опитах нещо, когато ни затвореха в някое подземие, вече нищо нямаше да мога да направя.