- Няма да влезем в тъмница! - казах аз и това като че учуди Маркиан.
- Ще влезете в тъмница, а след това ще разследвам случая - също така твърдо отвърна офицерът.
- Искам да се видя с твоя командир Аспар - казах аз.
Това, че бях запомнил името на Аспар сигурно учуди Маркиан, защото той не знаеше, че името ми беше познато като „див сокол”.
- Ти ли си главният? - попита офицерът.
- Аз съм! - твърдо отвърнах.
- Как така един ромей се е оставил чужденец да го командва? - попита Маркиан. Той беше насочил въпроса си към Орест, но си личеше обидното пренебрежение към мен.
- Този Аспар от кой народ е? - съвсем случайно попитах аз. Нито знаех нещо за Аспар, нито подозирах нещо, само името му ми се стори подозрително различно от ромейските и близко до нашите имена.
- Аспар е от един народ, който вие едва ли познавате.
След това Маркиан разбра, че намеквам, че той също като
ромей се подчинява на чужденец. Офицерът се сви и ме погледна все едно във всеки момент ще се нахвърли върху мен.
- Искам веднага да повикаш тук Аспар! - казах аз. Вече бях разбрал, че Маркиан е само едно куче. Не исках да говоря с кучето, а с неговия господар.
- Кой си ти, че издаваш заповеди? Никой не може да заповядва на господаря ми! Дори императорът, Негово величество Теодосий И, сестрата на императора Пулхерия и съветникът на императора Хризафий се съобразяват с моя господар. Дори те не могат да го повикат при себе си по всяко време.
Вече бях разбрал, че този Аспар е значим човек, но не бях очаквал, че се намира толкова високо в йерархията на християнската империя. Бях забелязал реакцията на хората, намиращи се на улицата, а сега сам се убеждавах, че и самият Маркиан се страхува от своя командир. Аспар явно беше върховният главнокомандващ на империята на василевса.
- Искам да говоря с някой влиятелен човек! - казах аз. Бях готов да се бия, но нямаше да разреша да ни вкарат безропотно в зандана. Знаех, че излизането от тъмницата щеше да бъде много трудно и като нищо можехме да си изгнием вътре. Сега беше времето да дадем отпор и да се чуе за нас.
- Добре. Ще отида в двореца и ще повикам някого - каза офицерът.
Маркиан все пак не беше толкова неразговорлив. Той се обърна и със стегнатата си войнишка стъпка тръгна нанякъде. Ние бяхме оставени под зоркото око на неговите хора. Седнахме и зачакахме. Чакането ни се проточи толкова, че когато Маркиан се зададе, водейки един нисък закръглен човек с широка плешивина на темето, слънцето вече бе залязло, а войниците около нас бяха запалили огньове. Леден ветрец полъхваше от морето и ни пронизваше. Зимата тук беше много по-студена, отколкото в Александрия.
- Аспар го няма. Никой не може да притеснява моя командир без негово разрешение. Довел съм ви главния церемониалмайстор на Негово величество, патриция Марпалий. Ще разговаряте с него. Той е личният секретар на нашия превелик император.
Стояхме и с недоверие гледахме човека с дълъг хитон, отгоре наметнат с дебела бяла дреха, подобна на хитона, който се подаваше отдолу.
- Кои сте вие, добри хора? - с леко напевен глас попита секретарят на императора.
- Аз съм... - казах аз и замълчах. Всъщност не бях решил като какъв точно да се представя. Бях планирал всичко, което да кажа, ако се изправя гърди в гърди срещу този Аспар. Бях решил като воин на воин да му обясня честно всичко както си е. Сега обаче пред мен стоеше безспорно опитен дипломат и церемониалмайстор, а аз с такива не бях свикнал да общувам. Бероес явно схвана притеснението, което изпитах, и веднага ми се притече На помощ. За моя голяма изненада той каза:
- Ние сме пратеничество от персийския император, Негово величество шахиншахът Бахрам. Аз съм вторият човек в империята на шахиншаха след първожреца на персийската религия рад-мага. Това е нашият водач, неговото име е Ксеркс. Император Бахрам ни е изпратил да засвидетелстваме най-искрените му почитания на неговия брат по престол, владетеля на цялата империя на християните, Негово величество Теодосий II.
Ченето ми увисна от тази явна и нагла лъжа. Бероес лъжеше с всяка своя дума. Бахрам не ни беше изпращал в Константинопол и ние не бяхме никакви пратеници. Знаех колко недоволни ще са съветниците на новия шахиншах, когато научат какво бе казал току-що магът. Канцеларията съвсем скоро щеше да разбере какво се беше случило тук. Бях сигурен, че персийците имаха много шпиони в двора на василевса, които съвсем скоро щяха да докладват за нас на Бахрам. Като познавах буйния, спонтанен нрав на шаха, бях сигурен, че той ще побеснее. Не знам как някога пак щяхме да се появим пред очите му. В този момент разбрах, че за нас вече нямаше път назад към Персия. Бероес с няколко думи само ни бе уредил смъртно наказание.