Въпреки че бях уплашен и силно притеснен от думите на мага, не мога да отрека, че те бяха много точно казани и подействаха на Марпалий като шамар в лицето.
- Пратеничество на владетеля на източната империя, на Персия... - пелтечейки от вълнение, повтори той. Явно думите на Бероес бяха насочени към това да впечатлят дипломата. Марпалий трепереше от вълнение. Дори Маркиан беше впечатлен. Неговото лице не промени изражението си, но блясъкът в очите му изчезна и чертите му станаха някак по-меки.
- Кога пристигнахте, ваше превъзходителство посланик Ксеркс? - попита Марпалий и се поклони ниско, като ми показа формата на цялата си плешивина.
- Днес пристигнахме - отговорих аз силно притеснен. Опитвах се да говоря бавно и да произнасям римските думи правилно. Този език се наричаше латински и на него говореше целият Запад.
Бях го чувал и преди и поисках от Бероес да науча някои неща. На кораба, докато пътувахме, той ми беше преподавал най-важните думи и фрази. Отивахме на запад. Гръцкия вече го знаех. Тези хора говореха латински, когато общуваха официално, иначе помежду си използваха гръцки, както говореха и обикновените хора.
- Може ли да говоря на гръцки? - попитах аз.
- Разбира се! - съгласи се веднага чинно Марпалий и отново се поклони, като че с моите думи му правех благопожелание.
- Пристигнахме днес - казах вече много по-спокоен. - Пристигаме от Александрия. Оставихме конете си на борда на кораба и трябва да ги вземем и да се погрижим за тях. Не искаме нищо повече от това да ни бъдат върнати оръжията и да бъдем освободени.
- Какво говорите?! Какво говорите?! Как така да бъдете освободени?! Та вие не сте били задържани!
Префекте Маркиан, погрижете се веднага за конете на нашите знатни гости!
Хората на Маркиан веднага се завтекоха да изпълнят заповедта. Не видях воинът да им направи и най-малък жест. Всичко това ме изпълни с респект. Сега започнах да си давам сметка колко безсмислена щеше да бъде нашата съпротива. Тези воини бяха наистина много добре обучени.
- Префекте, върнете веднага оръжията на прескъпите ни гости! Сега ще реша къде да ви настаня! Трябва ви отделен дворец. Сигурно нашият пресветъл господар скоро ще ви посрещне. Всичко ще уредя - говореше на себе си Марпалий. Личеше си, че думите, които беше казал Бероес, силно са го впечатлили. Той явно не бе очаквал, че Маркиан е задържал и се кани да затвори в зандана пратеничество на персийския шахиншах. Това щеше да бъде огромен дипломатически гаф и дори можеше да доведе до война. Марпалий разбираше и оценяваше това. Вероятно Теодосий II нямаше да е доволен да разбере, че някакъв префект и церемониалмайсторът му са издействали война с най-великата империя на изток - Персия. Сега Марпалий се разтапяше пред нас.
Маркиан обаче не беше чак толкова възхитен от предложението да ни върне оръжията. От одеве с ревност гледах как двата ми дълги меча навдигат червената му наметка. Копнеех отново да хвана ръкохватките на оръжията си и да ги закача на бойния си колан. Това обаче не се случи. Маркиан върна оръжията на останалите ми спътници.
- Искам си моите оръжия! - с твърд глас казах аз. Вече бях разбрал, че Марпалий се впечатлява от заповеди. Той явно беше лакей на императора и беше свикнал да му се заповядва, затова реших да се възползвам от това. - Искам да ми бъдат върнати двата меча! - повторих аз.
Марпалий погледна косо към Маркиан. Той обаче излъга най-нагло, като каза:
- Утре ще ви върна мечовете! Оставих ги в караулното.
Това беше лъжа. Знаех, че Маркиан иска да открадне великолепните оръжия. Защо иначе му беше да лъже?
- Ти... Ти... - исках да кажа, че лъже, но не посмях. Префектът ме гледаше право в очите, той като че очакваше да го обвиня.
- Утре префектът лично ще ви донесе оръжията - каза с помирителен тон Марпалий - и ще ви се извини официално за недоразумението!
Сега неговите воини ще ви настанят в дворец, където да си починете. Там ще бъдат доведени конете ви и ще бъде пренесен багажът ви. Вие сигурно имате много хора антураж и много багаж.
Тъкмо се канех да кажа, че с нас няма повече хора и че сме само с този багаж, когато магът ме изпревари.
- Ще ви бъдем много благодарни, ако това може да стане по-бързо, защото сме много уморени и не сме яли почти нищо през целия ден.