- Разбира се! Разбира се! - „мазно” каза придворният и отново ни показа плешивината си. - На мига ще отида да предупредя Негово величество императора! Той веднага трябва да разбере какви знатни гости са дошли от изток.
- Не бързайте да му казвате! - казах аз. Знаех, че нагазваме във все по-голямо блато. Как Бероес бе измислил тази глупост с персийския посланик!? В този момент бих предпочел да вляза в затвора, отколкото да се пека на този огън. - Не притеснявайте Негово величество в този късен час! - додадох аз, защото видях учудените очи на Марпалий.
- Не! Не! Веднага ще отида да го предупредя! От сън бих го вдигнал за такава вест. Откакто свърши войната, не сме имали връзки с империята на „брата” на нашия владетел - персийския шахиншах.
Марпалий прекали като нарече християнския император Теодосий II и Бахрам Гур братя. Наистина бащата на Бахрам, старият шах Яздегерд, беше обявен за настойник на младия още константинополски престолонаследник, но двамата сегашни владетели никога не се бяха виждали. Те бяха водили тежка война преди две години, в която участие бях взел и аз. От одеве ми се струваше, че името на Маркиан ми е познато, но бях толкова притеснен, че не можех да се сетя откъде.
Ескорт от хора на Маркиан ни поведоха отново из нощните улици на града. Вятърът беше станал още по-упорит и пронизваше тънките ни египетски дрехи. Краката ми бяха премръзнали. Двамата с Бероес ходехме един до друг. Никак не бях доволен, че Маркиан не ми беше върнал двата меча. Подозирах го в какво ли не. Утре, ако не ми ги върнеше, щях да повдигна въпроса пред самия император.
В този момент се сетих и се наведох към Бероес.
- Отче, какво направихте? Как можахте да излъжете за такова нещо? Поставихте ни в много тежко положение. Сега сме заплашени от това да бъдем разкрити. Ако Теодосий разбере, с нас е свършено. Утре, ако Марпалий успее, ще се представим пред самия император, какво ще правим? Ако Бахрам Гур разбере за какви се представяме, на мига ще ни убие. Как можахте да ни вкарате в такъв капан?!
- Не исках тази вечер да пренощуваме в затвора - каза Бероес. - Нали знаеш, че потънем ли в някой затвор, може да
не излезем с години от него? Ти имаш мисия, ти трябваше да ни водиш! Не исках да влизаме в затвор!
- Това добре - казах аз, - сега обаче стана още по-лошо.. Утре какво ще лъжем? От този момент, докато сме в империята на василевса, трябва да лъжем непрекъснато. Хайде ние, ако имаме възможност, ще избягаме, но това означава, че за Орест тук вече живот не може да има. Ти го обричаш никога вече да не се върне в родината си и да не се чувства спокоен тук.
- Така е. Осъзнавам това, но друго не успях да измисля!
Настаниха ни в огромен дворец. На наше разположение бяха много прислужници. Всеки от нас имаше отделна стая. След като Марпалий беше отишъл нанякъде, явно да предупреди императора за нашето идване, скоро отново се появи. Той провери дали се чувствам удобно и ми препоръча да посетя банята. Гледах великолепието на двореца и разбирах защо Бероес бе предпочел да излъже, за да замени студената и влажна килия с топлината и светлината на двореца. Дрехите ни бяха мокри и мръсни. Скоро всички се оказахме в банята. Тя беше великолепна, пълна с топла вода и пара. Изпитах истинска наслада. Кожата ми настръхна от удоволствие и от сладостно предчувствие. Цялото помещение беше от мрамор; от едно басейнче в друго, през приливничета направени като човки на различни птици, течеше топла вода. В средата на банята имаше голям басейн. Един човек, гол до кръста, ни чакаше вътре. Още на входа мургава прислужница ни накара почти насила да се съблечем, след това ни подаде тънка дреха, подобна на хитон. Взех моя и веднага прикрих голотата си. Не бях свикнал да оставам гол в присъствието на непознати жени. Таис и Нефертари не се появиха сред нас. Явно за тях имаше отредена отделна баня. Когато влязох в помещението, Бероес вече излизаше. Не знам кога магът бе успял да се изкъпе. Той промърмори нещо от рода на това, че топлината го изтощава и се прибра горе в покоите си да си почива. Насочих се към големия басейн, но тук мъжът ме пое. Той ме накара да седна на една ниска мраморна пейка. Бавно обля тялото ми и започна да търка гърба ми. След това ме поливаше с топла вода, която се разливаше из още студената ми кожа. Погледнах тялото си и видях, че бях настръхнал. Топлината и студът се срещаха върху кожата ми и усещането беше странно. Топлината някак постепенно проникваше в мен и се разливаше като живителна сила из тялото ми. Мъжът премахна мръсотията от кожата ми и чак тогава ми позволи да вляза в басейна. Там вече се намираха тримата ми спътници. Орест може би беше дошъл пръв и разпалено обясняваше нещо за баните.