Когато мъжете ме видяха сред изпаренията, започнаха да се смеят.
- Твой, много закъснял - извика Олджибай, а гласът му прокънтя из голямото помещение. Този глас сега звучеше странно. В него нямаше и най-малко чувство за вина, че ме е изпреварил или че не ми е осигурил защита. Константинопол се отразяваше зле дори на монголския воин. Досега само бях чувал за римските бани, сега за пръв път разбирах колко е приятно да бъдеш в една такава. Никога не бях подозирал, че ще се къпя в баня и то тук, в дворец в сърцето на християнската империя. Някога Баяр пръв ми бе разказвал за това чудо, но аз бях слушал всичко като далечна приказка, която никога нямаше да ми се случи.
Бавно навлязох в горещата вода. Всъщност тя ми се струваше гореща само в началото. Колкото по-надълбоко навлизах, толкова по-поносима ставаше. Горещината обаче проникваше в мен и караше мускулите ми да се отпуснат. Чувствах се страхотно. Приятната топлина ме обгръщаше отвсякъде. Когато останех по-дълго време на едно място, свиквах с топлината и спирах да я усещам толкова силно, само да мръднех обаче, веднага започваше да пари тялото ми. Застинах и се потопих дотолкова, че само главата ми остана отвън.
- Олджибай, ей Олджибай, вече няма да миришем - каза Сиджими и пръсна вода към главата на монголеца. Всички се бяхме потопили до врата и само главите ни се подаваха. Изглеждаше така все едно главите ни се носеха над изпарения и си говорят, а отдолу нямаме тела.
След като се потопих, внимателно разплетох плитката си и тя се разстла в топлата вода зад гърба ми. След това бавно прекарвах ръка и миех дългата коса. Главата на монголеца се усмихна, а тънките му очи се превърнаха в цепки и не можех да видя примижал ли е, или ни гледа.
- Това рай! - каза той.
- Орест, ей Орест, колко бани казваш има в града? - питаше Сиджими и се смееше.
- За нас римляните банята е част от цивилизацията. Нашата империя е създадена, за да пръска Светлина над света. И понеже Светлината и цивилизацията са абстракции, за хората всичко се свежда до няколко прости неща. Човекът, който живее някъде из необятната Римска империя, няма значение Западна или Източна, го интересуват няколко прости неща. Когато сме били езичници и империята се е създавала, а и сега, хората са искали, след като са част от империята, да живеят по-добре и спокойно, да изхранват семействата си и да не гладуват, да остават средства за изкуство и гладиаторски борби, да се чувстват защитени. Всяка държава се нуждае от това хората да се чувстват задоволени, спокойни и да работят, за да си плащат данъците. Тъй като огромната държава се нуждаела от това данъците да се плащат навреме, били необходими и пътища. Пътищата били първото нещо, което построявали предците ни и веднага след легионите се движели каменоделците. След пътищата веднага били издигани градове. Цивилизацията означава градове и то каменни. В градовете първото нещо, което се построявало, били баните, чак след това стадиони, сенати и всичко останало. Нямало агора, на която да не се изградят бани. Баните, пътищата и градовете били символ на цивилизацията. Това била Светлината за обикновените хора. И когато хората получели това, те сами се- убеждавали, че новата империя е по-добра от старите им държави и сами искали да живеят в тази империя. Тези трите били границата между империята на Светлината и варварските народи.
От одеве слушах пламенната реч на Орест и се замислих. Наистина, светът беше много просто устроен. Хората се нуждаеха от няколко неща и не можеха да се замислят за Мрака и Светлината. Нима тези толкова прости неща бяха крепили една толкова могъща империя като Римската?
- Хляб и зрелища, това давали императорите на народа, за да устои империята - продължаваше да говори Орест.
- Хляб и зрелища - повторих аз. - Хората не се ли нуждаят и от наука, от творчество, изкуство и Светлина? - попитах някак отнесен. Не знаех дали това е заради разговора, който водехме, или от топлата вода.
- Хляб и зрелища - повтори Орест. - Хлябът са пътищата, градовете, баните, храната, законът, сигурността и спокойствието, Зрелищата са победите, изкуствата, гладиаторските борби, политическите боричкания, войните. Човек е просто устроен!
- Зависи кой човек. Ние, степните воини, се нуждаем от много повече неща. Странно е, че империя, крепяща се на такава опростена представа за човека, е успяла да просъществува толкова дълго време. Това опростено разбиране за хората явно е валидно само за някаква тълпа или за някакви хора, набутани в градовете като животни в стадо.