Веднага разбрах, тази жена беше сибила, пророчица и предсказателка. Знаех, че в света до сега е имало десет сибили. Всички те бяха предсказвали в различни храмове и страни на света. Първата от тях била Халдейската или Персийска, наричала се Самбета и била, както съм чувал, от рода на Ной. Именно тя предрекла събития свързани с Александър Македонски. Дали когато Александър беше посетил това прорицалище тук, беше имало сибила? Тя ли му бе предсказала или предсказателят е бил мъж? Колко древна беше тази сибила? Дали нейните умения не се прехвърляха по наследство, или сега бе апогеят на това светилище и тази сибила беше тук отскоро?
Сибилата заговори:
- Кой си ти? - силен глас се разнесе в огромното помещение. Жената сигурно викаше, за да я чувам толкова ясно. Гласът беше женски, бях сигурен, че е на пророчицата.
Отначало бях толкова стъписан от въпроса, че ми трябваше време, за да отговоря. Огънят и това, че за да видя жената, трябваше да гледам през него, ми пречеше да я виждам добре. Това, че имаше маска, не ми позволяваше да видя дали говореше тя, или все пак гласът идваше от другаде.
„Какво да отговоря? - запитах се аз. - Кое име да спомена?” Реших да кажа последното си име, с което бях известен тук, в Тракия.
- Наричат ме Виктор - казах аз.
- Кой си ти? - разнесе се отново гласът на пророчицата.
Сетих се, че бях казал само едното си име.
- Виктор Скевас - допълних аз.
- Кой си ти? - продължи да пита жената.
- Виктор Скевас Масхарис.
Отговорът ми явно не задоволи жената. „Какво да й кажа?”
- Кой си ти? - разнесе се отново гласът.
- В Персия ме наричаха Ксеркс - казах аз.
- Кой си ти? - скоро достигна равният гласа на жената.
Явно тя искаше да й кажа името, което искаше да чуе. Кое беше то?
- В Индия ме наричаха Шатрумардхана - с въпрос в гласа казах аз.
- Кой си ти? - почти бях сигурен, че и следващият отговор няма да задоволи питащата, но все пак отговорих:
- В моята родина, като дете, носех името Тохол, а после получих истинското си бойно име, което е Авитохол.
- Кой си ти? - продължи да пита женският глас.
Явно оракулът искаше да изброя всичките си имена, не само тези, които бях носил, а и тези, с които ме бяха наричали.
- Всъщност всичките ми спътници ме наричат Атила - казах аз и съжалих, че се обяснявам на хора, които нито ме знаят, нито ги интересувам.
- Кой си ти? - отново се разнесе равният глас на жената. Чак сега се сетих, че жената сигурно не искаше да й изброявам имената си, а да й кажа нещо за себе си. Замислих се. Кое беше най-важното нещо за мен? С кои думи по най-краткия начин можех да се опиша?
- Аз съм български воин, участвал съм в много битки и двубои. Побеждавал съм хора от всички народи и винаги досега съм излизал победител. Учил съм при най-добрите воини, личен ученик съм на кавкана Баяр, на бойни умения са ме учили гладиаторът Юксеус и живата легенда Фиробс, личен приятел ми бе днешният шах на Персия - Бахрам - казах аз. Приличах на животно, уловено в някаква невидима мрежа. В опита да опиша кой съм, се мятах от България до Персия и Египет. Самият аз обаче осъзнавах, че правех всичко това, защото досега не се бях замислял сериозно по този въпрос.
- Кой си ти? - отново се разнесе гласът на оракула.
- Аз съм жрец - казах отначало, а после реших да поясня. - Дядо ми беше шаман, аз съм бил ученик на тумир и колобър, бил съм в саракта, познавам Баян, после се познавах с водача на християните-гностици в Александрия - Давос. Познавам рад-мага на Персия.
- Кой си ти?
Сетих се, че може би жената искаше да й кажа за мъдреците, които познавах.
- Аз познавам Бероес, най-умния човек, когото съм срещал досега. Според мен той е най-умният човек в света. Познавам водача на атинската философска школа Леонтий и ученика му Прокъл, в Александрия познавах най-умния човек в Египет, този, който преди Давос водеше Александрийската библиотека - Аспасий. Срещал съм се с тумир, които са много умни хора, познавам жреците от Вавилон, дори в момента сме заедно с Приск - новия императорски библиотекар на Константинопол.