- Знам и ти коя си. Ти си Манто. Именно ти си отвлякла Нефертари, тази, която търсим. Ти си се престорила на прислужница във вилата на моя приятел.
Жената изстена от изненада.
- Защо си дошъл?! Какво искаш? - попита жената.
- Дошъл съм да си върна Нефертари. Освен това искам да ми направите предсказание. Аз вървя по пътя на Александър Македонски. Тукашните жреци преди седемстотин години са му направили предсказание. Аз също искам да предречете и моето бъдеще.
- Сигурен ли си? - попита Манто.
- Да! - казах аз.
- Застани там и прибери махейрите.
Прибрах двата меча. Без да се усетя, ги бях извадил и така стоях срещу трона.
След това присъствах на странен ритуал. Двамата жреци пиха от един златен съд. След това започнаха да се мятат в някакъв налудничав екстатичен танц. Двамата приличаха на обезумели. Те се мятаха като полудели, като диви животни. Манто скачаше към Тракархис. Двамата свлякоха своите леки ефирни дрехи и се сношиха пред очите ми, там пред огъня. Наблюдавах всичко това, без да трепна. Знаех, че Дионисий е богът на екстаза и това, което наблюдавах, явно беше дало началото на всички оргии по света. Сега двамата първожреци разкриха това пред очите ми. Виждах мъжкото и женското начало, които се сляха пред мен. Вече знаех, че този оракул е мъжки и женски ведно и сега виждах как ставаше това. След това двамата изляха вино и нещо друго в огъня. Те го метнаха, виното се запали, във въздуха се издигна мощно валмо от опияняващо изпарение. Главата ми се замая, краката ми като че ли се отделиха от земята и полетях във въздуха. Вече не виждах гърчещите се тела на двамата пророци. Разбрах, че да вдишваш вино е по-опияняващо, отколкото да го пиеш.
Не ги виждах, но чувах двата гласа - на Манто и Тракархис, които едновременно произнесоха едни и същи слова. Те ги изричаха бързо и толкова едновременно, че гласовете им не можеха да се различат и звучаха като един глас, глас на едно същество.
- Владетелю, кажи?
Мина време преди да разбера, че именно мен оракулът нарече „владетелю”. Трябваше ми време да осъзная, че пред мен вече не стояха Манто и Тракархис, а едно различно същество, представляващо сливането на двамата първожреци.
- Аз съм - започнах аз и се сетих как бях изброявал всичките си имена и всичко, което бях казал вече за себе си. - Кой съм аз? Искам да попитам кой съм аз? - казах и се сетих, че това е най-правилният и точен въпрос. Чак сега проумях това, което бях казал преди малко. Всъщност цялото питане преди това беше, за да разбера какво е най-добре да попитам оракула и ето, сега аз зададох своя въпрос.
- Отговорът на този въпрос е в това дали разбираш кой пита.
- Аз питам - казах аз.
- Коя част от теб пита?
- Не знам - честно си признах. Всъщност досега не се бях замислял за това, че когато исках нещо, може би не го исках аз, както бях смятал досега, а това обслужваше само една част от мен.
- Щом такъв въпрос задаваш ти, сега не ще можеш да го разбереш. Такъв е и въпросът за смисъла на човешкия живот.
Задава ли си човек подобни въпроси, значи не е открил своя Път и се терзае. Открие ли смисъла за себе си, не ще пита вече той, защото отговора ще знае. А той е във вървенето по Пътя, а не в търсенето на отговор.
- Какво ще бъде бъдещето ми? - попитах аз.
- Ако искаш да властваш над всички светове, трябва да разрушиш това светилище!
- Какво? - изумих се аз. Стори ми се, че не бях чул добре.
- Последният си ти или ще бъдеш последният владетел, идвал тук. Ти трябва да унищожиш това място, за да не може друг след теб да бъде тук. Ти си окото на змея, ти си Последният, ти си Първият, ти си Единственият, ти си този, който като с метла ще измете света и нищо не ще остане след това! Християните те чакат във Второто пришествие! Ти си Антихристът, ти си демонът, Дяволът, ти си Сатаната!
Слушах думите на оракула, а космите на гърба ми настръхнаха. Думите на съществото, получено от гърчещите си тела на двамата прорицатели, ме караше да настръхна. Всъщност всичко това не беше ли Лилит? Ако наистина бях Бог, това означаваше да бъда и Сатаната, защото Сатаната, Сатанаил бе първият син на Бог.
- Отредено ти е да властваш не само над този свят, а над всички светове! Името ти ще пребъде вовеки! Ще властваш в този свят и на тази земя, но това няма да е важно. Ти ще властваш в душите и мечтите на хората! И хиляди години след това хората ще говорят за теб, всички ще знаят кой си бил! Бъдещето е твое! Всеки човек ще те носи в себе си! Ще се пишат книги за теб, хората ще ги четат и ще се опитват да те разберат! Всичко, което направиш или помислиш, ще се носи сред хората като песен! Милиони ще те припознаят и ще се сравняват с теб! И в онзи свят ще властваш вовеки!