Движихме се и през целия ден, поради мрака и земетресението не бяхме напреднали кой знае колко. През цялото време мълчахме. От умората и недоспиването движенията и на мъжете и на жените бяха забавени, реших, че вина за това има и изпитото снощи вино, на него основно отдадох това.
Едва по обед пристигнахме на мястото, където бяхме отседнали онези дни, когато ловувахме глигани в Свещения лес на бесите. Огледах се, за да видя дали е останало някакво месо от това, което бяхме оставили. Животните на леса обаче се бяха погрижили и от глиганите бяха останали само оглозгани бели кости и черепи.
Настанихме се на същото място, на което бяхме преспали предният път. Запалихме огън. Чувствах се мръсен и изтощен. Таис беше започнала да разпитва Нефертари, още докато бяхме върху седлата на конете. Често се приближаваше до нея, милваше лицето и забърсваше сълзите й. Сега, когато спряхме, хетерата се зае с малката хлипаща египтянка, а Теодора - с момчето. Аз взех последните остатъци от глиганското месо, които носехме със себе си, и ги хвърлих в огъня да се изпекат. Въпреки обилната вечеря от снощи, се чувствах гладен.
По някое време към мен се приближи Таис.
- Ще отидем до водопада, искам да се изкъпем, а и да измием Нефертари. И без това месото няма да е готово скоро.
- Аз също искам да се изкъпя - казах аз.
- Ела тогава - каза Таис.
Теодора остави момчето на грижите на воините и четиримата се отправихме към водопада. Слънцето вече беше изгряло и стоеше високо в небето. Лъчите му бяха започнали да топлят и аз им се наслаждавах.
Когато стигнахме до водопада, изведнъж се почувствах изтощен. Вместо да се съблека и да нагазя в прохладната вода, се проснах върху свежата зелена трева. Няколко остри връхчета на тревички ме боцкаха по врата все едно се закачаха с мен. Загледах се в синьото небе, там като на парад преминаваха бели пухкави облачета. Гледах всяко едно от тях и се опитвах да го оприлича на нещо познато. С пълни гърди вдишвах дъхавия въздух, пропит с миризмата на планински цветя, усещах влагата, идваща на фини пръски от водопада. Жените бяха нагазили в студената вода. Бавно се изправих и седнах. Бях щастлив, защото бях жив, чувствах се добре и се намирах в сърцето на тази магическа планина.
Основната причина за шума беше Нефертари. Таис и египтянката бяха нагазили във водата с белите си хитони. Те ги бяха развързали и хитоните се носеха по повърхността като бели лилии. За да я заиграе, Таис я пръскаше с вода, а египтянката, заливайки всичко наоколо с кръшния си звънък глас, се смееше и пищеше. Жените представляваха великолепна гледка, те като че бяха излезли от някакъв древен гръцки мит.
Отвличането не бе оставило никакъв отпечатък върху младата египтянка. Не бях говорил с нея, но като я наблюдавах, бях сигурен, че похитителката й се е държала добре с нея. Радвах се и на това, че Таис вече се бе отърсила съвсем от кошмара, който бе преживяла в египетския Лабиринт.
Малко встрани от мястото, на което бяхме застанали, имаше малко заливче, над което няколко върби бяха преклонили клоните си, все едно бяха жени, които миеха дългите си коси над гладката прозрачна повърхност на заливчето. Тъй като водата на онова място беше по-спокойна, върху водната повърхност деликатно стояха и не помръдваха няколко бели водни лилии - ненюфари.
Гледах Таис и Нефертари и двете ми заприличаха на великолепни, здрави, расови кобили. Таис, с русата си разпусната коса, приличаща на грива, гърците биха нарекли лефкофаест. Теодора седеше на брега, ако беше кобила, гърците биха я нарекли лефкопири.
Продължавах да гледам жените, които се къпеха, като си помагаха една на друга. Белите им ефирни дрехи се бяха намокрили и разкриваха великолепна гледка пред очите ми. Таис и Нефертари подканяха непрекъснато Теодора да се присъедини към тях.
Станах и се приближих до ромейката.
- Защо не отидеш при тях? - попитах аз.
- Притеснявам се - каза червенокосата.
- От какво? Ако ти преча, ще се оттегля.
- Някога хората са били гимнофили и са ходели голи или полуоблечени. Християните сме гимнофоби. Ние не бива да излагаме тялото си на показ. В нашата религия тялото се възприема като временна, тленна обвивка, като вместилище на душата. Срамувам се да се съблека.
- Тялото си е тяло. Влез и се изкъпи!
В този момент това, което направиха двете жени във водата, като че ли накара Теодора, която беше почнала да се съгласява с думите ми, да се отдръпне от мен. Таис се приближи, наведе се и бавно повдигна хитона на Нефертари нагоре. Отначало се виждаха двете слабички, но стройни и дълги крака на египтянката. След това хетерата продължи да вдига хитона, докато Нефертари не остана съвсем гола. Виждах плоското й коремче и малките й стегнати гърдички. Отново се учудих на гледката, която се разкриваше пред очите ми. Само преди няколко месеца бях забелязал, че египтянката вече не е дете, но сега ми се стори, че е още по-оформена жена, която няма нищо общо с детето, което тръгна с нас. Матовото й тяло странно контрастираше на разпенената вода на водопада. След това Таис прекара ръка по тялото на египтянката, като й говореше нежно. През известно време русокосата богиня се навеждаше към ухото й. Отдалеч изглеждаше така все едно нежно я целува. Теодора сигурно помисли, че е така, защото, като видя това, се отдръпна още повече назад.