Скоро Таис подхвана й своята дреха и я съблече бавно, като че внимаваше да не я измачка. След това хвърли двата мокри хитона към нас. Теодора бе извърнала очи, за да не види голотата на двете жени. Аз напротив бях привлечен от красотата пред мен. Приближих се и извадих хитоните на брега. През това време наблюдавах хетерата. Таис беше с бяла кожа и дълга руса коса. Двете жени се приближиха, Таис нежно постави ръка върху слабичкото рамо на египтянката. Наблюдавах как жените мият гърбовете си, как ръцете им се плъзгат по съвършените им тела. Едната решеше косата на другата, а след това се обръщаше. В цялата тази гледка имаше толкова много нежност, близост и топлина. Скоро миенето и решенето се превърнаха в прегръдка. Наблюдавах двете жени и ми беше толкова хубаво! Това беше съвършена гледка. Мислите ми отново се насочиха към това, което Шушандук ми бе разказвала и което бях решил да направя.
Чувствах, че Теодора е потресена от всичко това, затова реших да я заговоря:
- Не бива да се срамуваш! - казах аз.
- Това е грях! - каза Теодора. Личеше си, че тя говори за прегръдката между египтянката и хетерата.
- Не бива да се срамуваш от тялото си! - опитвах се аз да разсея ромейката. - Тялото е наше. Трябва да го уважаваш и да се грижиш за него! Човек е изграден от всичките си същности. Глупаво е да обичаш някоя от тях, а друга да пренебрегваш. Трябва да живеем с всичките си същности и да се грижим за всяка една от тях.
Таис нали ти говори за Богинята майка?
- Говори ми, но ми е трудно да мисля от гледната точка на езическите богове. Аз съм християнка и така гледам на нещата.
- Съблечи се и се присъедини към тях!
Тъкмо казах това, когато двете жени се приближиха, те бяха превъзбудени и викаха и пръскаха вода наоколо. Те хванаха Теодора и като се смееха, отначало започнаха да вдигат хитона й нагоре. Теодора се съпротивляваше. Тогава Таис мина зад гърба й, отнякъде беше извадила превръзка и внимателно и деликатно, но неотстъпчиво завърза очите на ромейката. Това като че успокои жената и тя се отпусна, предавайки се. Видях белите бедра на ромейката. Жените се правеха, че събличат ромейката насила, но всъщност правеха това много нежно и внимателно. Тя също се преструваше, че се съпротивлява, но си личеше, че тази съпротива е само привидна и съвсем формална. Това беше някакъв театър, в който участваха трите жени. Представлението ми подейства възбуждащо. След като изправиха ромейката, трите, смеейки се, навлязоха във водата. Теодора крещеше, явно водата беше студена. Наблюдавах трите жени отзад, гледката бе великолепна. Жените навлязоха във водата и продължиха да се къпят, но този път обръщаха повече внимание на ромейката. Те я миеха, грижеха се за косата й. Отначало тя беше нервна, като сърна пред погледа на ловец, но после се отпусна. Двете жрици като че превзеха съпротивляващото се тяло на червенокосата. Наблюдавах телата на трите жени. Те бяха много красиви! Нефертари беше израснала на височина. Тя вече не беше по-ниска от Таис и Теодора. Не след дълго жените свършиха с къпането и се отдадоха една на друга. Те се отпуснаха и скоро над водопада се разнесе любовен шепот.
Като омагьосан наблюдавах тази картина. После се почувствах толкова заситен, отпуснах се назад и отново се загледах в небето. Погледът ми се премрежи. Чувах звуците, които жените издаваха, и ми стана толкова спокойно...
Не знам дали бях заспал, но се сепнах от нещо. Изправих се и седнах. Жените бяха застанали под падащите пръски на водопада. Там те продължаваха да си играят, да се пръскат, явно моментът на нежност бе преминал. Скоро жените излязоха от водопада и, плувайки, се насочиха към заливчето с лилиите. Станах. Бях си починал достатъчно. Теодора беше все още с превръзка на очите. Явно като не виждаше, жената не се притесняваше от голотата си и от това, което се случваше с нея. В един момент си спомних как се бях упражнявал с превръзка на очите с тумир. Какво ми ставаше? Как можех в този момент, при тази гледка да мисля за тумир?