Таис плуваше внимателно и водеше Теодора към заливчето. Свалих колана с мечовете си и съблякох дрехите си. След това навлязох в студената вода. Отначало водата накара цялото ми тяло да се стегне, но постепенно свикнах със студа. Нагазих до колене и започнах да търкам стегнатата си кожа. Поливах тялото си със студената вода и наблюдавах жените. Те бяха в заливчето с лилиите. Таис ми направи жест да се присъединя към тях. Каза, че водата там е много по-топла. Заплувах бавно към жените. Скоро излязох на плитко и започнах да ходя по дъното. Водата стана по-плитка от бедрата ми. Голотата ми не ме смущаваше. Наблюдавах върбите и лилиите. Таис ми беше разказвала, че хетерите почитали върбите като дръвчета, посветени на могъщите и смъртоносни богини - Хеката, Хера, Цирцея и Персефона. Те имаха изключително значение за заклинателните обреди на Богинята майка в лунните нощи.
Лилията пък беше цветето на Лилит. Всъщност Лилит означаваше точно това. Знаех за великата борба между Розата и Лилията. Тук рози нямаше, но върбите олицетворяваха Богинята майка. Природата беше направила така, че да говори на знаещите и разбиращите. Приближих се до жените. Трите бяха преплели тела. Аз застанах до тях. След това Таис ме придърпа все по-близо и по-близо. Аз прегръщах жените, след това четиримата се сляхме в безкрайна прегръдка. Движението на телата ни отначало беше като триене на змии една в друга. След това се появи един тласък. Отначало той беше плах и деликатен. Беше като биене на сърце. Постепенно той се оформи като все по-отчетлив ритъм и прерасна във все по-могъщ тласък.
Всичко пред очите ми се сля. Вече не знаех, кои ръце ме докосват и къде, нито кого докосвах аз. Четиримата представлявахме едно цяло, едно същество с единна енергия. Сетих се за енергийните канали, в които вярваха хората от Тибет и Индия. Ние представлявахме едно същество, това означаваше, че енергията ни беше една. Сетих се за чакрите и енергийните центрове. Енергията ни се беше сляла. Много добре знаех, че мъжката и женски енергии са различни. Дали ние се доближавахме до това, за което бях мечтал толкова време? Аз бях с три жени едновременно. Всяка една от тях беше толкова красива и различна от другите, златокоса с бяла кожа, огненокоса и тъмна. Всичко беше толкова съвършено! Мислено благодарих на Бог, че всичко това се случваше на мен.
Чувствах страхотен прилив на енергия. Замислих се отново. Това, че енергиите ни бяха общи, дали означаваше, че аз им предавам собствената си оренда, или по-скоро вземам от тяхната? Това означаваше ли, че в мен има енергия от загадъчния и мистичен Египет, от Гърция и Тракия? Знаех, че в себе си съдържах женска и мъжка енергия. Чудех се дали вземах от тяхната женска енергия, или те я отдаваха на общото същество, което представлявахме? Какво представляваше съществото, което бяхме изградили четиримата? Каква част от него представлявах аз? В този момент се сетих за Манто и Тракархис. И ние ли бяхме нещо такова? Тази мисъл обаче ме изведе от равновесие и за миг само се изключих от това, в което участвах. Скоро си забраних да мисля. Отпуснах се и се отдадох на трите жени и на страстта. Това, че бях млад и силен много ми помогна да издържа. Чувствах се като жребец сред табуна си.
През цялото време мислих за Бог и знаех, че това, в което участвах, е нещо, което предизвикваше Бог. Това бе Раят! Това, че се опитвах да приложа наяве наученото за Лилит и Богинята майка, беше някакъв вид светотатство. Аз исках да се поставя на мястото на Бог и да го предизвикам. Оказваше се, че желая да му покажа, че и аз мога да бъда като него, да пресъздам мита за сътворението на света.
По някое време изпитах притеснение. Кой бях аз, че чрез действието си и чрез тази любов да светотатствам? Чак сега разбрах, че всичко това, което бях преследвал през тези години, цялата идея на Шушандук е било с цел да се изправя срещу Бог. Това ли бях целял? Сам не знаех, че е така и сега, когато това, за което толкова време бях копнял, се случваше, започнах да го разбирам.
Скоро загубих представа за времето. Отначало бяхме заедно във водата. След това излязохме на тревата, където продължих да бъда с жените. После слънцето залезе. Докато аз бях с Теодора, Таис и Нефертари накладоха огън, който стопли изстиналите ни. тела и се присъединиха към нас.