Когато излязохме на светло, отново примижах. Дълго време вървях на сляпо. По някое време почувствах, че мъжете ме натискат да седна. Отворих очи, заслепи ме изпепеляваща светлина. Мина време, преди да мога да задържа очите си отворени за по-дълго време. Чак след това огледах хората. Сигурно повечето от тях не се бяха прибирали по домовете си, защото това бяха същите хора от сутринта.
Скоро насочих вниманието си към арената. Там вече се провеждаше някаква битка. Хората реагираха спонтанно и шумно. Наложи се да се вгледам по-внимателно. Първият човек, когото различих, беше Пинас. Да, бях сигурен, че под маската на секутора беше Пинас. Различих го по осанката, по движенията и доспехите. Това беше Пинас и аз бях сигурен в това. Виждах решителните му, широки движения, силата, която влагаше зад всеки удар. Кой беше срещу него? Това ме заинтересува. Насочих погледа и вниманието си към другия човек. Скоро различих и него. Това беше Елифс, един от приятелите на Юксеус. Той беше гладиатор лека категория. Пъргав и бърз, той се опитваше да се противопостави на секутора. Срещу друг противник сигурно би успял, но срещу себе си имаше истински майстор на гладиаторските битки. Битката изглеждаше неравностойна. По някое време изпитах усещането, че Пинас предвижда всяко движение на Елифс. Пинас беше икономичен, решителен и целенасочен. Той не избърза нито в един момент, не направи нито едно излишно движение. Тежестта на своите защитни приспособления той не компенсира със сила, а с прецизно движение. Така неутрализира бързината и това, че на Елифс му беше по-леко. Битката беше неравностойна. Елифс отново се хвърли напред. Пинас го изчака и чак когато беше сигурен какво прави Елифс, бързо се премести и така пропусна за пореден път атаката на лекия гладиатор. След това нанесе няколко удара, но и от тук виждах, че правеше това по скоро, за да ангажира вниманието на по-лекия гладиатор и да не му позволи да подготви истинска атака, отколкото да го срази. След това Елифс отново се изтегли, той се готвеше за последна решителна атака. Явно мъжът беше решил да рискува. Той познаваше класата на Пинас. И за мен беше ясно, че без да рискува, Елифс щеше да загуби. Съвсем скоро Пинас щеше да атакува, за мен това беше очевидно, а когато това станеше, по-лекият гладиатор нямаше да има никакъв шанс. Затова приятелят на Юксеус се изтегли малко по-надалеч. Бях сигурен, че се готви за последната си атака и като тигър се изтегля назад, за да скочи по-надалеч.
Атаката на Елифс започна. Той се засили. Виждах праха, който излизаше изпод нозете му, вика, решителния блясък в очите под маската, оръжието, което бе насочено срещу Пинас. Отначало секуторът не реагира по никакъв начин. Той като че ли не разбра какво става. Пинас стоеше и не помръдваше. Знаех, че ако останеше още малко така, щеше да загуби. Виждах скока на Елифс, в него лекият гладиатор бе събрал цялата си решителност и ярост. Това беше пътят за неговото спасение и победа. Щеше ли Елифс да обезсмисли всичките ми мисли и подготовка, като победи Пинас? Елифс летеше към Пинас и след миг двамата щяха да се сблъскат. Вече си представях как махейрата на лекия гладиатор ще прониже гърдите на секутора. И точно в този момент Пинас се завъртя. Щитът се изправи и като че подхвана летящия Елифс и го задържа във въздуха. Беше станало както подозирах. Пинас през цялото време беше следил атаката на своя противник. Той го беше дебнал и когато беше дошло време, се бе задействал. Сега той се завъртя бързо и така избегна атаката. Наблюдавах сиката и тази красива картина. За миг я видях забавено. Двамата гладиатори, единият летящ като разтегнат тигър, другият въртящ се и приличен на цвят. Всичко беше толкова красиво. Бързината беше неимоверна. Ако това не беше битка и от нея не зависеше животът на хората, сигурно бих изпитал възхищение от красотата й.
Движението свърши. Пинас спря да се върти. Той застана неподвижно, облечен във въоръжението си на секутор. След това, вместо да се приближи до падналия на земята Елифс, който във всеки един момент щеше да се изправи, повдигна сиката си. Той се опитваше да вдигне тежкия галски щит, но не успя. Мъжът гледаше нагоре, към прекрасното синьо тракийско небе, и изрева. В този рев имаше молитва, благодарност към Бог, но и предизвикателство.
Защо Пинас не се възползваше от предимството си? Защо не се приближи и не прободе падналия Елифс? Гладиаторът лека категория скоро щеше да се изправи и на Пинас да му се наложи отново да воюва и дебне, докато не го поставеше в толкова удобна ситуация.