- Извикайте Маркиан! Искам Маркиан да дойде тук и да ми върне мечовете!
В този момент мъжът, който предвождаше готската делегация, излезе през портата. Той дойде до Марпалий и каза:
- Господин старши церемониалмайстор, да въведа ли тримата готски крале при Негово величество императора?
- Да! - кимна Марпалий.
- Този посланик много вика и ще смути мира на Негово величество император Теодосий и божествената императрица, както и на пречистата му и благодетелна сестра Пулхерия.
- Генерал Аспар вътре ли е? - попита Марпалий.
- Вътре е - отвърна мъжът.
- Кажете му да излезе за миг.
- Аспар иска да чуе думите на готите и сигурно няма да благоволи да напусне точно по това време. Вие само накарайте този посланик да замълчи за миг, за да влезем вътре!
Мъжете говореха така все едно ме нямаше. Водачът на готите сигурно не смяташе, че разбирам гръцки.
- Няма да спра да вдигам шум - казах аз, като гледах към него, - докато Маркиан не ми върне оръжията, които ми отне! Няма да се явя пред императора без оръжие!
Мъжът видимо се изненада и отскочи назад.
- Извикай Аспар - каза Марпалий с твърд глас. - Кажи му, че лично го викам. Кажи и на Хризафий да излезе. Този въпрос трябва да се реши.
- Ще ги повикам - чинно каза мъжът и си пролича, че е подчинен на Марпалий.
Портите се отвориха, мъжът се движеше отпред, а готите бавно и тържествено поеха след него. Тримата се движеха като един, с отмерена крачка, без да се разминат.
- Влизат тримата предводители на източните готи, наречени още остготи, кралете Валамир, Теодомир и Видимир. Техни височества са дошли да поднесат своите дарове и поздрави, както и почитанията си на Негово величество, императора на целия християнски свят, Теодосий II.
Имената на тримата остготи ми се сториха много интересни и се опитах да ги запомня - Валамир, Теодомир и Видимир.
- Кои са тези? - попитах Марпалий.
- Те са владетели на славен народ. Ще се опитаме да сключим договор с тях и да ги използваме като щит срещу омразните хуни.
Вече се бях успокоил, затова говорех с Марпалий най-спокойно. Бях започнал да приемам мисълта, че никога вече нямаше да си върна мечовете. Маркиан ми ги бе отнел, но едва ли прекрасните оръжия щяха да останат дълго време в него. Той не беше от царски род, а най-обикновен воин. Такъв никога не би се преборил за престола. Така че мечовете едва ли са били предназначени за него, сигурно скоро щяха да попаднат в ръцете на император Теодосий. На него ли беше предопределено да стане вторият Алемир, или както го наричаха тюрките Искендер и първи владетел на света? Не знаех.
- Трима владетели ли имат остготите? - попитах аз. - Как се разбират тримата? Как си поделят властта?
- Огромен е народът на остготите, не по-малък от този на хуните - отвърна ми Марпалий; - Сигурно това им помага да не се карат. Въпреки това такива царства са неустойчиви и нашата дипломация винаги може да се вклини между тях. Може би точно затова василевсът и неговият пръв съветник Хризафий са избрали именно тях за наши съюзници. Няма как трима владетели да са съвсем равнопоставени. Ако не си завиждат, все някой от тях ще е подвластен на хазарта, парите или хубавия живот. Ако не е това, ще се влюбят в една и съща жена, все нещо ще е. Така че трима владетели не правят страната си по-силна, дори да са надарени с воински качества, а напротив - по-слаба.
- Тогава защо не използвате това и срещу хуните? - попитах аз.
- Хуните не са обикновен народ. Готите също са варвари и езичници, но са по-цивилизовани. Те дълго време са живели в близост до нашите граници, на север от планината Карпати. Хуните са диви, нецивилизовани, те са изроди, незавършени, като набързо направени от кал. Лицата им са с груби черти, сплескани носове, говорят несвързано и с ръмжене. Целите им лица са в белези, а ръцете им са дълги и груби, телата им са несъразмерни, краката им са къси и криви и не могат да ходят с тях, а само да яздят. Хуните са народ, който не е бил създаден при сътворението на света и хората, а по-късно. Бог ги е изпратил на земята, за да ни накаже и може би унищожи. Той ги е създал набързо, за наше възмездие, те са хора без души, големи1, които са създадени съвсем наскоро. Те са изроди.2 Вие, посланик, не знаете, но в нашата свещена книга пише, че някой ден, преди да настъпи краят на света, ще се появят хуните, които ще разрушат света. Те ще накажат душите и телата на грешниците и ще прокарат път на новия Исус Христос, който ще дойде на земята за втори път, за да съди душите на всички хора. Хуните са тези, които в Евангелието са наречени Антихриста. Техният водач ще бъде Антихриста. Той ще бъде наказанието ни заради многото ереси, на които се разцепи Светата Божия църква. Краят на света наближава, посланик! Хуните вече дойдоха на земята. Те са силата на Злото.