Сега, освен че ни беше по-лесно, ни беше и по-весело. Всъщност аз бях свикнал повече от приятелите ми. За съжаление, когато работех малко повече с лопата, кракът започваше да ме боли. Добре че вече привършвахме защитата на лагера.
Маркиан беше много доволен от нас. Той започна да ни отделя все повече време. Учеше ни на структура на легиона, как се строяват и прегрупират, какви са знаците и отличителните черти. Всичко това ми беше много интересно и се справях много добре, защото бях обучаван на това още в българската войска от Баяр, а по-късно Мер Нарс и Бахрам ме бяха учили как се прави това в персийската армия. Легионът беше нещо много по-различно от всичко, с което се бях запознавал досега. Така разбрах, че най-малката бойна единица в легиона е манипулата. Всяка манипула си имаше знак и символ - сигнум. Манипулите бяха обединени в кохорти, а от тях се съставяше легионът. Всеки легион имаше около пет хиляди войника. Освен това към тях имаше огромно множество хора, които се движеха в обоз. Това бяха ковачи, продоволствия, шивачи, лекари - капсари, те бяха наречени така на кръглата метална кутия, която носят и в която има инструменти и бинт. С легиона дори се движеше и подвижна хирургия - валетудинарий. Дори проститутки, които да се грижат за легионерите. Всъщност всеки един легион, освен че беше голяма сила, беше и цял подвижен град.
Виждах удоволствието и гордостта, с които Маркиан ни разказваше за легионите. Докато говореше, той като че ни показваше своето превъзходство над нас, варварите.
Въпреки че това ме дразнеше, слушах думите на генерала с голям интерес. Скоро разбрах защо ни говореше така. Той ни подготвяше за центуриони. Явно в предстоящата битка двамата с Аспар бяха решили да ни поверят да командваме част от легиона. Може би затова ни учеше на маневри, тактики, знаци, как да предвождаме военна част.
Освен това Маркиан лично започна да ни учи на бой с гладиуси. Досега се бях изправял срещу гладиатори, които бяха майстори на битката не само със сика, но и с гладиус. Такъв беше Фиробс, такъв беше и Пинас, макар срещу мен да се бе изправил със сика, а не с гладиус. Маркиан беше много силен и опасен боец с гладиус и скоро оцених това. Докато ни учеше обаче, той обичаше да ни настройва с Кодиса един срещу друг и така скоро двамата си разменяхме силни удари. Маркиан успяваше да подразни нашата чест и гордост, да ни накара да си помислим, че сме По-добри от отсрещния и скоро от упражнение нашата битка се превръщаше в свирепа размяна на удари.
Един път, докато въртях тежкия дървен рудиус, той каза, но така че да го чуе и Кодиса.
- Виктор, много си добър! Възприемаш много бързо всичко, за разлика от други хора!
Знаех, че думите му ще подразнят честолюбивия Кодиса. Аз не исках да се сравнявам с него. Наистина, въртях с лекота гладиуса, защото цял живот се бях бил с дълги мечове и сега не ми беше трудно да се бия с много по-късия и удобен гладиус. Освен това аз бях държал рудиус от най-ранните си детски години. Още Баяр имаше дървен гладиус, с който понякога ми давеше да си бия с въображаеми врагове, по-късно се бях изправял срещу майстори като Юксеус, Фиробс, Пинас. За мен беше естествено да съм по-добър с меча.
Думите на Маркиан обаче не се понравиха на Кодиса и той скочи срещу мен. Исавърът стисна силно дървения рудиус и започна да нанася удари още по-силно.
Маркиан обаче беше майстор в това да изостря ситуациите. Той ни разтърва. След това се изправи срещу Кодиса. Виждах огромния гръден кош на генерала и срещу него крехкото на пръв поглед тяло на Кодиса. Знаех обаче, че това е измамно впечатление. Битката беше кратка, но Маркиан атакува исавъра с всичка сила. Той като че се опитваше да го смаже под тежестта си и пречупи със силата си. Кодиса се отбраняваше, но изнемогваше пред силата на Маркиан. И точно в този момент Маркиан спря. Докато беше нападал Кодиса, гигантът не бе казал нито думичка. След това с жест генералът ме повика при себе си. Сега с мен той вече играеше по съвсем друг начин. Нападаше ме внимателно. Атакуваше бавно. Постоянно ми говореше.