За това говори един наш свят човек, който скоро ще дойде тук, в Константинопол, казва се Теодорит Кирски.
Откакто слушах за хуните, бях „наострил” уши. Исках да знам всичко за тях и да науча нещо за моя побратим Атила, чиято самоличност бях използвал доскоро. Дали сега не се бях доближил прекалено много до техните земи?
- Посланик, решихте ли какво ще правите? - умолително ме попита Марпалий.
В този момент само за миг между колоните мярнах познат силует. Нямах време да го огледам добре, но ми се стори, че това е фигурата на мъжа, който бе пътувал заедно с нас от Александрия до тук. Онзи, широкоплещестият, с бръсната глава, който май беше ням. Какво можеше да прави немият тук? Не можех да разбера дали го бях видял наистина, или ми се беше сторило.
Изведнъж портата се отвори. Очаквах готите да излязат. Мислех, че срещата им с императора е свършила, но грешах. От вратата излязоха двама толкова различни мъже. Единият беше облечен в пищни дрехи, роба със златни и червени украси по края. На главата си носеше сребърен венец. Мъжът явно не беше човек на действието, защото дори под широката туника си личеше облото му коремче.
До него се движеше мъж с преторианска униформа, но докато тази на обикновените преторианци беше метална, на Маркиан беше сребърна, тази на мъжа беше сребърна, но с множество златни украси. Кой беше този мъж? Веднага си личеше, че е воин. Стегнатата походка, Стойката, острите жестове говореха за това, но най-изразително беше лицето. Докато това на Маркиан очевидно беше лице на воин с огромна ъгловата долна челюст, лицето на мъжа със златните апликации изглеждаше сурово, но най-изразителни бяха неговите очи. В тях се четеше стаена острота и безкомпромисност. Личеше си, че този мъж е безцеремонен към своите врагове и войници. Това беше генерал, влизал в множество битки. Ветеран, видял много смърт и болка. Гледах мъжа и знаех всичко това. В този момент се сетих за моя учител Баяр. Двамата мъже се приближаваха право към мен. Изведнъж си дадох сметка, че се притеснявам повече, отколкото се бях притеснил при вида на воините, идващи зад нас.
Воинът „се закова” на два меча разстояние от мен. Веднага разбрах, че това е човек вещ в битките с меч. Другият мъж се приближи и ме изгледа. Очите му, макар и благи, ме накараха да потръпна. Стори ми се, че те виждат през дрехите ми и дори проникват в душата и главата ми.
- Марпалий, какво има? Защо сте ни повикали? - за мое учудване пръв заговори дебеличкият мъж.
- Ваша милост, Пръв съветник Хризафий, това е Ксеркс, пратеник на персийския шахиншах Бахрам.
Хризафий повдигна гъстите си побелели вежди, личеше си, че думите на Марпалий го учудиха.
- Не е ли прекалено млад? - попита той нашия водач.
- И на мен така ми се стори - отвърна Марпалий.
- Сигурен ли сте, че са пратеници? Канцеларията не ни е съобщила за никакво персийско пратеничество. Да не са някакви самозванци?!
- Не! - виждах, че Марпалий прави знаци на Хризафий, за да му покаже, че разбирам езика, но Първият съветник на императора не го видя или разбра.
- Сигурен ли сте, че тези няколко смешни хора са пратеници на шах Бахрам?
- Сигурен съм! - твърдо отвърна Марпалий.
- По какво съдите! Носят ли писма? - попита съветникът.
- Не, но видях конете им. Истински пратеници на шаха са - настояваше патрицият, който ни водеше.
- Какво конете? - не можа да разбере Хризафий.
- Това са коне, достойни за всеки император. Освен това поговорих с по-възрастния мъж, казва се Бероес. Той е втори човек в тяхната религия. Много умен човек.
- Добре, той ми вдъхва доверие, но този младият не ми изглежда като пратеник.
- Пратеник съм! - казах твърдо аз и успях да извлека дълбок стон на учудване от устата на Хризафий. Чак сега Първият съветник разбра, че знам гръцки и е сбъркал, като е говорил пред мен всички тези неща. Той ме погледна, но не прочетох неудобство в погледа му, нито желание да ми се извини.
- Пратеник Ксеркс - използва момента, за да ме представи Марпалий.
Сведох глава, но не прекалено. Хризафий също се поклони, но чувствах, че през цялото време ме следи и дебне.
- Това е Бероес - каза Марпалий и посочи към мага.
- Какъв сте? - попита Хризафий направо мага. Той го гледаше в очите и го питаше на гръцки.
- Аз съм маг - каза Бероес, но аз знаех всъщност колко много повече е персиецът.