Прекосихме Далмация. През цялото време от дясната ни страна се извисяваха високи планини, а отляво се разстилаше долината на река По и големият град Аквилея. Преминахме през това опасно място и скоро се изправихме пред войските, предвождани от самозванеца Йоан и Флавий Аеций.
Стоях начело на своя центур. Зад мене беше застанал моят оптио Олджибай. Намирахме се на хълм, а пред очите ни се беше ширнала разлята долина, където щеше да се проведе битката. Обединените армии на Йоан и Флавий Аеций се намираха пред нас. Всъщност преди няколко дни Йоан се предаде и така изостави Аеций сам. Йоан всъщност някога бил калиграф в двореца на римските императори и никога не се беше занимавал с война. Затова той не успя да издържи на напрежението. Бях видял Йоан, който беше изправен до Аспар и Маркиан, и разбрах, че бунтът на калиграфа е бил обречен. Знаех, че Аспар, като син на Ардабир, е генерал с опит и в същото време ученик на своя баща. Аспар беше потомствен военен, такъв беше и Маркиан. Те двамата бяха съчетали в себе си опита на римската бойна наука и на „варварските” знания за войната. От четирите легиона от Галия и Иберия беше останал само един. Всъщност по-голямата част от армията на Аеций се състоеше от сборна армия от „варварски” народи. Ние вече бяхме сигурни, че това са хуни. Така че хуните привидно не се бяха включили в борбата за императорския престол, но действително бяха изпратили войска на страната на Аеций. Разбира се, всичко това беше станало неофициално. А може би затова те не бяха пожелали да се намесват, тъй като голяма част от армията им вече бе включена във войната. Хуните бяха усетили, че Аеций е по-слаб и бяха решили да подкрепят именно него, за да могат да омаломощят армиите и на двете империи. Така те щяха да изравнят силите и двете армии да се бият, докато не се ранят сериозно, като диви зверове, като огромни турове. Хуните щяха да дебнат отстрани като вълк, който изчаква, докато туровете се изтощят взаимно, и след това се нахвърля едновременно върху двете изнемощели животни. Това ли беше замисълът на Руа? Не влизахме ли в капан? Това не бяха неща, които можех да разбера. Аз бях наемник и щях да участвам в тази битка, а след това щях да продължа да следвам мисията си.
С хуните на Аеций, които бяха около 60 000, сега нашите сили бяха изравнени. Флавий Аеций стоеше начело на легиона и се намираше точно срещу нас. Кой ли водеше хуните-наемници, дали не беше Едекон, този, който толкова много мразех, или те бяха предадени под командването на самия Аеций?
Съвсем скоро нашите воини щяха да кръстосат гладиуси със сборния легион на Аеций. Аз бях облякъл персийската ризница отдолу, а върху нея бях навлякъл тежката легионерска броня. Цензурите на Сиджими и Орест бяха строени до моя. Наблюдавахме движението на Аециевия легион. Не виждах моя приятел, по скоро го различавах като червено петно. Тримата центуриони се бяхме събрали и си говорехме.
- Там е Аеций - казах аз.
- Къде се оказахме?! - каза Сиджими.
- И аз дори не съм го очаквал - каза Орест. - Ако някой ми беше казал в Индия или Персия, че някой ден ще предвождаме войски в армията на Аспар и ще воюваме тук, пред Рим, никога нямаше да му повярвам!
Тримата се засмяхме. Олджибай стоеше зад нас. Четиримата се събрахме и се прегърнахме.
В този момент Маркиан даде заповед за атака. Беше дошло време за битка. Тримата побързахме да застанем пред отделенията си. Дадох заповед за атака. Легионът ни тръгна като един човек. Ние се движехме най-отпред. Предчувствах предстоящата битка. Скоро щяхме да се врежем във врага. Легионерите зад мен нетърпеливи и тръпнещи пред това, което щеше да се случи съвсем скоро, вече почти бягаха и настигаха. Наближавахме армията на Аеций. Нашите легионери бяха отлично подготвени. Годините подготовка бяха оставили отпечатък върху тях. Те действаха като един. В един момент те спуснаха щитовете пред себе си. Вървях с два извадени меча. Бях се превърнал в дух, в бог на войната. Виждах мъжа пред себе си. Скоро един от нас щеше да бъде мъртъв. Скоро. Вдигнах двата меча и скочих към него. Силен вик се изтръгна от гърлото ми, последва удар, пред очите ми се спусна черна пелена...