край на пета част
1
голем - в кабала и Тората - чудовище, великан с тяло подобно на човешко от нечистотии и кал
2
Тази идея е била широко разпространена през цялото Средновековие в Европа. Хуните винаги били сочени като символ на варварщина, на нецивилизованост и хаос. Всичко това започва от византийската пропаганда.
Именно хуните използва за прототип на орките Дж.Р.Р. Толкин в своята книга „Властелинът на пръстените”.
3
Прокъл (412-485) е последният водач на Атинската философска академия. Той е смятан за философа, постигнал последния и най-висок връх в развитието на античната философия и неоплатонизма. Прокъл управлявал школата на Платон до унищожаването й. Написал съчинението „Първооснови на теологиката”.
4
темнос - свещена част от града, където обикновено един до друг били изграждани храмовете на различните богове и богини
5
Така наречената Магнаурска школа е носела името на тази зала - магна аула.
6
Така и става. Теодосий II не закрива академията. По времето на Прокъл, който бил последният водач на Академията, тя била затворена. Мнозина смятат Прокъл за последния античен философ. С него се слага край на плеядата забележителни антични философи.
7
Така и става, на събора в Ефес през 431 година учението на Несторий е обявено за ерес и той е низвергнат от Светата черква. Прогонен е в Египет и животът му е застрашен.
8
Днес на мястото на Тунела, Чифте баня, Съдебна палата и гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“.
9
По-късно на негово място била построена черква, посветена на Свети Илия. Именно свети Илия наследил вярването в Аполон.
10
Днес това тепе го няма, на негово място е изворът с много добра вода, който се нарича Каменица. Тези две тепета - Каменица и Лаута, са били използвани като източник за строителен материал. За разлика от Маркова тепе, което се е извисявало на мястото на хотел „Лайпциг” и е превърнато в павета, другите две тепета са унищожени за строителни материали.
11
В Средновековието Македония се е наричала територията около устието на река Марица, а не територията около реките Вардар и Струма, както днес.
12
Тази черква била разрушена от Атила по време на неговото нападение през 447 година. На нейно място била издигната черквата „Св. Св. Константин и Елена”.
13
Това е малко известен факт, че в Пловдив е била построена първата синагога в Европа и изобщо извън Юдея и Галилея (Израел и Палестина).
14
Мнозина изследователи смятат, че именно този тип гладиатори поставил началото на рицарските турнири. Авторът смята, че това до известна степен е така, но голям принос за извеждане на рицарските двубои имат и сарматските двубои от коне.
15
кубикулум - спалня
16
Поздрав, префекте, отиващите на смърт те приветстват!
17
една луна - един месец
18
Това е район, който се намира южно от Асеновград, включващ землищата на днешните села Бачково, Мостово, Врата, Белица, гр. Лъки до с. Манастир, местностите Градището, Крушевска планина, Кръстова гора, Белинташ, Манастирище, на юг до вр. Преспа.
19
тоест Родопите и по-скоро Централната и Западна част, която е по-висока от Източните Родопи.
20
зейла - една от първите ферментационни напитки. Смята се, че тя е прототип на ракията и на високоалкохолните питиета. Именно затова навсякъде в античните текстове се твърди, че древните елини разреждали „виното” си с вода. Авторът смята, че става въпрос за зейла, а не за ойлус, както гърците наричали виното.
21
Някои изследователи смятат, че градът се е намирал в района южно от днешния гр. Пещера и източно от гр. Батак. Други го локализират в родопския рид Чернатица.
22
Днес на това място се намира град Асеновград.
23
Както често става, християнството не успява да се пребори с култа към природата. Това шествие и игри съвсем не са последните в човешката история. След като отрича и унищожава всички игри в чест на боговете на плодородието, християнството съвсем не се отказва от екстатичните и шествени форми, а ги приема в своето лоно. То не успява да замени тази форма, възприета от траките и от древните народи, и я включва в своята религия. Днес почти във всеки град има шествие на този или онзи светец. Това е особено популярно в католическия свят, но и в източното православие има литийни шествия. Днес, а и в средновековието всички тези прояви са били наследник на култовете към Дионисий, чийто екстатичен, шествиен и карнавален характер е пренесен до наши дни.