Бероес се поклони ниско, но не задържа поклона си прекалено дълго.
- Тази прекрасна жена се нарича Таис и е спътница на посланика - каза той.
Теодосий II не беше като Хризафий и това веднага си пролича. Той се усмихна на Таис и каза:
- Много сте красива!
- Благодаря! - отвърна Таис.
- Откъде си, красавице? Името ти не е персийско, а и говориш гръцки все едно си родена тук.
- Родена съм в Атина, Ваше величество - отвърна Таис.
- Атина!
- Моята жена е от Атина - каза Теодосий и се обърна към императрицата.
- Ние се познаваме от нашето детство - каза Таис.
Видях учудването, което се изписа на лицето на императрицата. Тя беше доста прикрита, но все пак не можа да скрие руменина, която обгърна бузите й.
- Откъде се познавате?! - учуди се Теодосий. Отначало си помислих, че императрицата не се сеща за Таис, но сега разбрах, че тя много добре позна Таис, но не искаше да демонстрира открито това.
- Нашата императрица се казва Елия Евдокия, наричат я още Атиниада, защото също като вас е от Атина. Мила императрице, познавате ли тази жена?
- Не си спомням, съпруже мой.
Виждах притеснението и лъжата в очите на императрицата. Погледнах Таис. Тя се чувстваше неудобно. В този момент се сетих за съмнението на Хризафий и погледнах и него. Първият съветник беше нащрек, той също усещаше, че ставаше нещо изключително. След последните думи на императрицата, той мина зад високата облегалка на императорския престол, приближи се до ухото на Теодосий II и трескаво му зашепна нещо. След това се изправи и погледна победоносно към мен, но не се върна на мястото си, а остана все така зад гърба на императора.
Императорът изправи гръб и с висок глас каза:
- Ваше преподобие, посланик Ксеркс, носите ли някакви писма със себе си?
Вече очаквах този въпрос и бях подготвен за него. Почти бях сигурен, че Първият съветник беше подучил императора да ме пита това. Отново усетих как се набутваме между шамарите на две от най-могъщите империи в света. Спомних си канцеларията на шахиншаха в Ктесифон и сериозното отношение на Яздегерд и Мер Нарс към външната политика. Бях сигурен, че скоро Бахрам ще научи какво се случваше в Константинопол и въобще нямаше да е доволен.
- Не носим никакви писма със себе си - твърдо отвърнах аз. - Шахиншахът държеше да запомним всичко, което иска да каже на Ваше величество. Той настоя двамата с мага Бероес да ви предадем думите лично.
Императорът бавно наклони глава напред, за да покаже, че приема отговора ми.
- А има ли някой, който да докаже, че сте тези, за които се представяте?
- Има! - високо отвърнах аз.
- Кой? - попита Теодосий, но виждах радостта в очите на Хризафий. Евнухът беше сигурен, че ни е хванал в капан.
- Тук в Константинопол има още няколко души, които могат да свидетелстват за нас.
- Кои са те? - спокойно продължаваше да пита Теодосий.
Наблюдавах императора на ромеите и бях сигурен, че той е слабоволев човек, зависим от своите трима опекуни или съветници. Той се беше възкачил на престола, след като баща му Аркадий бе починал. Тогава е бил на седем години. Как ли се е чувствал? На седем години да станеш император и да водиш може би най-голямата империя в света. Гледах крехките рамене на императора и изпитах жал.
- С нас от Александрия до тук пътува един ням мъж. Преди малко го мярнах в двореца. Той може да докаже, че идваме от Александрия. В Александрия ние бяхме гости лично на префекта Орест. Освен това там се запознахме с константинополския монах Несторий. Той трябва да се намира в града. Също така друг един наш приятел трябва да е в града. Той се казва Флавий Аеций.
Знаех, че рискувах, като споменавах името на Аеций, но сега трябваше да съм убедителен. Сигурно и Орест, и Несторий нямаше да са доволни, че ги споменавам, но в момента се борех не само за собствената си кожа, а и за живота на моите спътници.
Когато се опитах да спомена за немия мъж, ми направи впечатление, как лицето на Хризафий се изпълни с кръв и почервеня. Какво ставаше? Защо евнухът реагира така? Той се задави и се наложи императорът да се обърне, за да се успокои развълнуваният Първи съветник.
- Откъде познавате Флавий Аеций? - попита императорът и сянка легна на челото му.
- Съдбата ни събра - уклончиво отвърнах аз. Бях сигурен, че след малко щях да се видя с Аеций и тогава щях да изпитам истинско притеснение да обясня как така съм персийски пратеник, след като той ме знае като хунски вожд. За мое голямо успокоение императорът каза:
- Флавий Аеций наистина беше тук, но предпочете да се върне при семейството си в Рим и ни изостави. Вие може би знаете това и затова използвахте неговото име.