Друга версия за името на Омир произлиза от гърците. Омирос на гръцки означава „заложник”. Гърците смятат, че някога съществувала една група поети, която се наричала хомериди или омериди, което означавало „синове на заложници”. Те били събрани от всички държави, с които гърците воювали. От тях била съставена бойна част, но гърците се съмнявали в тяхната лоялност, тъй като хомеридите почти не давали жертви в битките.
Лукиан пък смятал, че Омир бил наречен така, защото бил пленник при гърците и именно те го ослепили. Иначе той твърди, че неговото истинско име било Тигран и той бил вавилонец или халдей.
Всички тези версии обаче са създадени само защото има нещо неясно около съдбата и личността на Омир. От най-дълбока древност хората се съмнявали, че е по силите на един човек сам да създаде такава епична поема, че е било възможно в един човешки живот само. Ние обаче знаем истината и се отнасяме с насмешка към всички тези теории.
По някое време Бероес каза:
- Точно Троя е мястото, откъдето започва величието на Рим.
- Защо Рим? Какво общо има Рим? Рим не е ли много далеч от този бряг? - питах аз.
- Да! В друга една епична творба на римски автор се разказва за това как Еней, един от водачите на Троя, когато напускал горящия град, отплувал към италийските брегове, там навлязъл в река Тибър и спрял при някакви седем хълма, където основал Рим. Римляните са наследници и преки потомци на троянците.
След това дълго мълчахме. Мислите ми ме отведоха до единствения римлянин, когото познавах - Флавий Аеций. Къде се намираше сега той? Какво ли правеше? Беше ли оцелял, след като беше избягал от нас? Беше ли стигнал до Константинопол? Щях ли да го срещна тук, в Града на василевсите?
Преминаването през протока съвсем не беше проста работа. Понякога от двете ни страни се извисяваха високи отвесни стени и това предизвикваше религиозните чувства на повечето моряци и спътниците ми. Освен Бероес, всички започваха да се молят на своя бог, изправени пред извисяващите се над кораба ни отвесни скали. Явно тук, в подножието на тази величествена природна картина, всички ние забравяхме за своето его и, осъзнали нищожността си, започвахме да се уповаваме на Бог. Всеки един от нас мълвеше беззвучно името на своя бог. Олджибай и Сиджими призоваваха Тенгри и степните си богове, Орест и християните мълвяха името на Исус Христос, някой може би се молеше на Зевс или Юпитер.
Аз стоях примрял и не можех да си поема дъх, както и да произнеса което и да е име на Бог. Всъщност колкото повече научавах за Бог, толкова по-малко ясно ми ставаше кой е той и как да го наричам. Може би, когато в едно нещо влагаш много вяра и имаш малко знание за него, е най-лесно. Тогава не разбираш реалността и можеш да смяташ каквото си искаш. Ти си като малко дете, което не осъзнава какво говори, и глупост някоя да произнесе, и обида, никой не обръща внимание. Колкото по-малко е вярата, толкова по-голям ставаш и започваш да носиш отговорност за всяка своя дума. Тук вече елементарните представи нямат място. Ето, моята мисия ме водеше по този Път. Някога аз смятах, че зная какво е Бог и какъв е той, наричах го така, както го бяха наричали моите предци - Тангра. След това, въпреки че бях разбрал много за природата и същността на Бог и бях научил много негови имена, не знаех как да го наричам. Сега стоях и се чудех дали въобще да го назова, или да използвам най-тайното му име, до което се бях докоснал - Едфу?
След като преминахме през тесния проток на Хелеспонта, навлязохме в широко море. Това море се наричаше Пропонтида (днес Мраморно море) и беше по-бяло от морето, в което се бе носил досега корабът ни. Видяхме няколко острова, които заобиколихме.
Бероес ми разказа, че някога в древността това място било смятано за едно от сакралните в света. След това магът нарисува една рисунка.
- Средиземно море е отделено от океана в съвсем тясно място, което се нарича Херкулесови стълбове (днес Гибралтар). От другата страна на морето се намира Хелеспонта. След това следва Пропонтида, Босфора и Евксински понт (днес Черно море).
- Виж всичко това!
Погледнах към картата, към която ми сочеше магът.
- Прилича ли ти на нещо? - попита ме той.
Погледнах още по-внимателно картината. На нищо не ми приличаше.
- Виж! - каза Бероес и повтори контурите на това, което беше нарисувал. - Това е влагалище, а това - утроба. Това е най-съкровеното знание за света. Евксински понт е утробата на света. Тук се е зародило човечеството. Тук е бил раят. Тук са живели първите хора. Именно тук Адам и Ева били проводени на земята. Това тук е яйчникът - каза Бероес и посочи Евксински понт.