Превод
© Нели Лозанова, Невена Гоцкова, 2016
© СофтПрес ООД, 2016
Сканиране, редакция и форматиране:
Cherry girl
На Керълайн c любов
ГЛАВА 1
Тес отвори писмото чак на плажа.
Сутринта толкова бързаше за работа, че почти не обърна внимание на плика пред вратата, грабна го, целуна дъщеря си Джини и тръгна.
Сега го измъкна от чантата. Прочете името си на него - Териса Ейнджъл, и адреса си, написани с удебелен шрифт. Писмото бе изпратено и подпечатано от Лондон.
Джини - непокорна комбинация от дълги крака, дънки, червена блуза, тъмна коса и тъмни очи - бе отишла на училище, а Тес се бе отправила към компанията за водоснабдяване. Работеше в отдел „Информация и обслужване на клиенти“ - евфемизъм за оплаквания. На кого му е притрябвала информация за водата? (Врътваш крана и тя потича; ако си жаден, по-добре си вземи бутилирана.)
Както обикновено в обедната почивка отиде да си изяде сандвича в залива Прайд, на пет минути с кола от офиса. Беше ранна пролет и денят бе хубав, полъхваше лек бриз и самата Тес беше като в сандвич между редицата бунгала, боядисани в пастелни цветове, и огромната купчина червеникави камъчета на плажа „Чесил“ в Западен Дорсет. Хем беше завет, хем се виждаха вълните. Трябваше да е в офиса чак в 14,30 часа. Изтегна се. Гъвкаво работно време - какво прекрасно изобретение.
Отвори плика и измъкна от него бял лист хартия. Беше толкова плътен и мек, че почти ставаше за ядене.
Започна да чете: Уважаема госпожо Ейнджъл, уведомяваме ви, че... Тес прегледа текста набързо. ... след скръбната вест за смъртта на Едуард Уестърман. Едуард Уестърман? Намръщи се, докато се опитваше да се сети. Познаваше ли Едуард Уестърман? Със сигурност не. Въобще познаваше ли някого, починал наскоро? Отново не. Възможно ли бе да са писали на грешната Териса Ейнджъл...? Едва ли. Продължи да чете. Относно завещанието... Завещание? При условие че... Мислите ѝ препускаха... Чакай малко! Сицилия...!
Дочете писмото и започна отначало. Усети нервен трепет, последван от силен приток на адреналин... Не можеше да е истина. Нали...? Загледа се в морето. Бризът се бе засилил и завихряше вълчите на масленосиви букли.
Помисли си, че сънува. Взе писмото и докато си дояждаше сандвича, го прочете отново.
Хмм. Какво ли би казала майка ѝ...? Тес поклати глава. Нямаше смисъл да мисли за това. Станала бе грешка. Определено трябваше да е грешка.
Започна да се заоблачава и ѝ стана хладно въпреки вълнения шал, който наметна върху работното си сако, щом остави колата на пристанището. Погледна часовника си, беше време да тръгва. Но ако беше вярно... Ако не беше шега, тогава... Сицилия...
Тес прибра писмото в чантата си и започна да събира парченцата от пъзела. Майка ѝ Флавия - дребна и сопната женица, беше родом от Сицилия, но бе оставила дома и семейството си едва двайсет и няколко годишна. На Тес отдавна ѝ се искаше да разбере защо. Много пъти бе опитвала да измъкне цялата история, но мамчето никога не говореше за живота си в Сицилия. Тес се изправи с усмивка и взе чантата си. Много обичаше майка си, но тя беше голям инат и Сицилия си оставаше забранена територия.
Припомни си малкото информация, която бе успяла да събере през годините, Семейството на майка ѝ живяло в малка къща на територията на имение, което наричали Голямата вила. Собственикът му бил англичанин... нали? Възможно ли бе в писмото да става дума за него? Събра две и две. Ако наистина беше той, Едуард Уестърман бе живял до дълбока старост. Но защо му бе да...?
Прекъсна мисълта си, за да изтърси камъчетата от обувките си; макар да му беше свикнала, преодоляването на плажа „Чесил“ на токчета не бе лесна работа. Тес се върна към пристанището, мина покрай оживените невзрачни павилиони за риба и пържени картофки, захарен памук и сладолед, покрай рибарските лодки е мрежи, проснати да се сушат. Въздухът бе натежал от наситената лепкава миризма на риба. Въпреки наименованието си заливът Прайд нямаше с какво толкова да се гордее1. Но беше част от детството ѝ, нейният дом. И най-важното - беше на морето. Морето течеше в жилите ѝ, пристрастена беше към него.
По пътя към колата Тес прехвърляше наум съдържанието на писмото, а щом седна зад волана на своя фиат 500, пак измъкна плика от чантата и взе мобилния си телефон. Имаше само един начин да разбере.
- Обажда се Териса Ейнджъл - представи се на жената от другата страна на линията. - Изпратили сте писмо до мен.