- Няма проблем. - Джини сви рамене. - Но някоя вечер ще си поканя приятелки. Нали може? Ще си поръчаме пица и ще гледаме филми.
Ако нещо се объркаше (или когато се объркаше) и някой от надзорниците ѝ разбереше за станалото, всичко щеше да е много по-лесно за обясняване, ако майка ѝ предварително знаеше, че Джини ще кани приятели у дома. Когато лъжеше майка си, изпитваше известни угризения, но лесно ги преживяваше. Джини я обичаше, разбира се. Знаеше колко много е направила за нея, какво е пожертвала и така нататък. Но понякога ѝ се искаше да я накаже. Просто заради... Ами, за нищо конкретно. Просто си беше нормално.
- Може, разбира се. Кои...? - попита майка ѝ с недоверие.
- С кого каза, че заминаваш? - контрира с въпрос Джини.
- Ох, не знам още. - Майка ѝ се опитваше да избегне темата, значи възнамеряваше да отиде с Робин. Сдухана работа. - Сигурно сама.
По непонятна за Джини причина майка ѝ си мислеше, че тя не знае за Робин. Да, запознаха се, когато Лайза и мъжът ѝ Мич също бяха на гости. Майка ѝ бе видимо притеснена, че вместо „Здравей!“ Джини ще изръси нещо от рода на „Какъв си ти, бе?“ и ще ѝ съсипе репутацията вовеки. Заради майка си устоя на изкушението и се държа учтиво, даже отговори на всичките му клиширани въпроси за гимназията и кандидатстването в университета.
А когато Робин изрече заветното „Какво мило момиче!“, майка ѝ се размаза от облекчение. Какъв загубеняк!
Джини знаеше дори за следобедните му визити. Наясно бе, че са спали заедно (от спуснатите пердета в спалнята на майка ѝ и двете забравени чаши за вино), както и че са го правили на дивана (издадоха ги смачканите възглавнички и преместената масичка), но не го мислеше много.
Разбрала бе също, че той е женен, понеже двамата не се виждаха в нормално време, а майка ѝ беше предимно нещастна. Освен това бузите ѝ изведнъж поруменяваха, което значеше, че ще се виждат или току-що са говорили по телефона. Джини не харесваше Робин. Беше твърде скучен, обикновен и прекалено женен, а и не ѝ допадаше какво причинява той на майка ѝ. Но бе осъзнала също, че ако майка ѝ желаеше съвет от нея, щеше сама да го потърси.
- Купон? Супер. - Бен размаха ножиците. - Надявам се, ще поканиш любимия си фризьор?
- Да се смята за поканен.
Да става каквото ще. Нямаше да чака повече. Може би това беше моментът. Първото сексуално преживяване на Джини... Точно така!
Бен включи сешоара и се зае да я суши.
- Достатъчно секси ли е? - попита я и повдигна едната си перфектно оформена вежда.
Не се шегуваше.
- О, да!
ГЛАВА 5
Тес леко почука и влезе направо в кухнята на Лайза.
Преди десетина минути се бяха чули по телефона и Тес бе започнала да ѝ разказва.
- Ела на кафе - прекъсна я Лайза. - Ще си поговорим по-добре, а и имам да готвя.
Лайза, кралицата на мултитаскинга5, носеше черни дънки, тениска и престилка - зелена на червени слонове, отгоре. Беше дребничка, с тъмна коса и тъмни очи, пълен непукист. С едната си ръка бе хванала голяма лъжица и бъркаше огромна тенджера чили, а с другата ръководеше дейността на тумба деца на възраст от седем до единайсет години. Тес се сети за собствения си опит с Джини. Без съпруг и само с едно дете. Съвсем различна история.
- Тес - поздрави я Лайза и подаде бузата си за целувка. - Ела и седни!
Пикантният аромат на чилито, постоянната глъчка и стените, боядисани в топла охра, придаваха на кухнята на Лайза особен уют. За Тес тук бе малък оазис. Когато Лайза и Мич се нанесоха до леко западналата ѝ градска къща (последната от редица слепени къщи във викториански стил), първото, което я привлече, бе тяхната приветливост. Тес се опитваше да попие и пресъздаде атмосферата, която приятелката ѝ създаваше с лекота. Лайза, Мич и децата бяха едно цяло, едно семейство, имаха си истински дом. Е, това нямаше как да ѝ се получи. Нямаше си Мич. Трябваше ли да се чувства виновна, че дори не може да осигури баща на дъщеря си? Но пък може би с Джини имаха толкова специална връзка тъкмо защото си бяха само двете - сами срещу целия свят.
- След малко съм твоя - обеща Лайза. - Само да... - Обърна се към децата си: - Ей, банда, махнете си книжките от масата, ако искате да ядете тази вечер!
Тес се отдръпна от пътя на три чифта ръчички - децата веднага грабнаха учебните си тетрадки, кутиите за моливи и каквото друго намериха. Глъчката не стихваше: „Ти ли ми взе черния флумастер?“, „Къде ми е линията?“, „Това си е моята гума, андроид такъв!“
- Не му викай „андроид“! - каза Лайза и гузно се усмихна на Тес. Децата бяха същинска стихия. Като току-що изригнал вулкан.