- Действай, сладкишче!
Тес кимна. Така и щеше да направи.
Докато караше към крайбрежната кръчма, размишляваше над думите на Лайза. Какво ли имаше предвид, когато попита „Какво се е променило?“. Нищо не се беше променило, нали? Освен ако Робин не бе осъзнал най-после, че ако иска да запази връзката им, трябва да се постарае повече.
Пристигна минути след седем и набързо огледа колите на паркинга за всеки случай. Нямаше нито един познат, Робин също го нямаше. Такъв бе животът на любовницата - винаги пристигаш сама и доста чакаш. Въздъхна. Имаше си и добра страна, макар че често я забравяше. Животът с Робин бе вълнуващ. Сексът бе вълнуващ. А и Тес разполагаше със свободата си, така че през по-голямата част от времето можеше да е егоист колкото си иска. Не трябваше да му готви или чисти.
Робии я виждаше, когато наистина го искаше. Беше щедър, мил и забавен. Тогава...? Погледна се в огледалото и видя блясъка в очите си, тръпнеше в очакване, стомахът ѝ се беше свил на топка. Защо толкова искаше връзката им да се промени?
- Тя иска да прекараме уикенда при родителите ѝ - заяви Робин. - Аз започнах да ѝ обяснявам, че искам да замина...
Пристигнал бе пет минути след Тес, изглеждаше нервен и нещастен. Целуна я и даде по същество. Още преди да проговори, тя знаеше какво ще чуе.
- И? - студено попита Тес. Не можеше ли уикендът с родителите на Хелън да се отложи за друг път? Искаше ѝ се да бе поръчала голяма чаша. Щеше да шофира, но точно в този момент не ѝ пукаше. Каква ли история е щял да разкаже на Хелън? Командировка? Екскурзия с момчетата (няколко приятели, които не биха издали тайната му)?
- Според нея ще е приятна изненада. - Робин прокара пръсти през косата си. Тес за пръв път го виждаше толкова рошав.
-И?
Да отложи Сицилия заради уикенда при родителите на Хелън? Никакъв шанс.
- Запазила е маса в ресторант. Билети за Тестър. Всичко е организирала. - Робин разпери отчаяно ръце и се намръщи. - Всичко ще се обърка, ако не отида.
А за Сицилия нищо нямаше да се обърка, така ли? Тес си пое въздух, стискаше чашата с вино толкова силно, че можеше да я счупи. Остави я.
- Запазих самолетните билети.
Боже, звучеше спокойна.
- Знам. - За първи път той сведе виновно очи. - Не мога да се измъкна, Тес. Този път не става въпрос само за Хелън, а и за родителите ѝ.
- Не можете ли да идете друг уикенд? - Отпи глътка вино. Чудеше се дали някои жени са родени за любовници, а други за съпруги. - Резервациите за ресторанта и Тестъра могат да се отменят. Няма да е краят на света.
Звучеше спокойна. Осъзна, че е започнала да се отдалечава от него. Вече. Създаваше дистанция помежду им, за да намали болката. Така се правеше. И нямаше да се моли. Още от самото начало си бе обещала, че няма да бъде взискателна, мрънкаща любовница, която винаги иска още (макар че го правеше). Щеше да е секси и забавна, да се задоволява с това, което той ѝ даваше (което вече не беше достатъчно).
- Какво значение има кога ще отидете?
Робин не смееше да я погледне.
- Не познаваш родителите на Хелън.
Тес сви рамене.
- И какво? Имат някаква власт над теб, така ли?
Тонът ѝ беше пренебрежителен, дори заядлив. Веднага усети, че го е засегнала. Той въздъхна и отпи голяма глътка бира; беше си взел малка бира - явно наистина бързаше.
- Не е само заради Хелън. Е, и заради нея, но не само. Парите също.
- Парите ли? - Косъмчетата по врата ѝ настръхнаха. Явно знаеха, че това, което ще чуе, няма да ѝ хареса. - Какви пари?
-Ами, нали знаеш, че те са въшливи с пари, миличка. - Приглади косата си. Беше типичният гладко обръснат, безупречно облечен бизнесмен... Обикновено ѝ беше смешно, че са толкова различни. Но днес бе просто тъжно. Защото беше истина. А как се бе надявала, че ще си паснат...
- Не, не знам. - Защо ѝ беше да знае? А и какво значение имаше финансовото състояние на тъста и тъщата му? Не ѝ харесваше накъде отиват нещата.
- Ами, богати са. Доста.
Убягваше ли ѝ нещо? Тес едва се сдържаше да не закрещи. Силно.
-Но... вие с Хелън несъмнено сте финансово независими, нали?
Той имаше хубава работа, нали? Имаше огромна къща (няколко пъти бе минавала оттам с колата, интересно ѝ беше къде Робин прекарва толкова голяма част от времето, в което не са заедно), хубава кола. Той не беше сребролюбец, нали? Не беше алчен. Дали?
Робин се засмя изкуствено.
- Та кой е финансово независим в наши дни?
Тес се втренчи в него. Осъзна, че никога не са говорили за пари, защото не се е налагало. Не им тежеше хомотът на общите финанси и ежедневните проблеми. Когато вечеряха навън, той винаги настояваше да плаща. Тя му готвеше вкъщи. И толкова. Някакви подаръци, може би...? Парите не са били проблем. И защо да са? Разочарованието я разяждаше отвътре. Робин нямаше да дойде в Сицилия. Отново я разочарова. Никога нямаше да е на разположение, когато тя се нуждае от него. Дори когато просто го желае, без да ѝ е нужен.