По пътя за работа Тес караше на автопилот - телефонният разговор, който бе провела, не ѝ излизаше от главата. Такова нещо би могло да промени живота ти, нали? Но... Направи пауза. Беше на трийсет и девет години, не беше сигурна дали изобщо иска промяна. Понякога промяната е страшно нещо. Животът на дъщеря ѝ бързо се променяше, което си беше достатъчно трудно за приемане... Ами ако Джин и отиде да учи в университет на стотици километри оттук, а после реши да емигрира в Катманду?
Но от друга страна, какво ли чакаше Тес, ако животът ѝ си остане същият? Ако любовникът ѝ Робин така и не изпълни обещанието си да напусне студената си болнава съпруга Хелън? Ами ако ѝ се наложи цял живот да се занимава е оплаквания в компанията за водоснабдяване? Беше немислимо.
ГЛАВА 2
Пътят ѝ минаваше покрай арт центъра и площад „Джекару“, изпъстрен със саксии с червено и бяло мушкато. Центърът на града беше малко пуст и занемарен, но всяка събота фермерският пазар и танците „морис“2 го събуждаха за нов живот. В миналото основният поминък на градчето бил производството на въжета, но повечето някогашни фабрики бяха вече жилищни сгради, офиси или складове за антики.
Сицилия... Още не можеше да повярва. Зави надясно и паркира зад сградата на компанията за водоснабдяване. Заобиколи, за да мине през главния вход. Първо трябваше да се обади на майка си. Хмм. Извади мобилния си и спря поглед върху номера на Робии. С мамчето трябваше да говори лице в лице. Но все пак искаше да каже на някого.
- Хей, ти...
Тес обичаше интимния начин, по който той ѝ говореше. Сякаш всеки момент ще започне да я разсъблича. Потръпна.
- Никога няма да се сетиш.
- Какво? - засмя се той.
- Тази сутрин получих писмо. От лондонски адвокат.
- И? Добри или лоши новини?
Тес се усмихна. След работа щеше да се види с Робин, понеже в четвъртък Джини свършваше училище късно. Срещаха се средно два пъти седмично, този вариант я устройваше, макар че три пъти би било по-добре, а четири - несравнимо. Всичкото им време заедно беше откраднато. Тес понякога си мислеше, че ако работното ѝ време не беше гъвкаво, с Робин изобщо нямаше да се виждат - никакви късни понеделнишки обеди (правеха любов) или четвъртъчни вечери (пак същото). Какво ли щяха да правят? По сега не ѝ беше до това.
- Добри - отвърна. - Така си мисля.
- Обичам добрите новини. - В тона му долови усмивка. - За какво става дума?
Тес си представи как в този момент той драска в тефтера си навярно пак някоя рибешка физиономия с речеви балончета. Започна да рисува говорещи риби, когато Тес се записа на курс по шофиране. Първата рибка издайнически сподели, че Робин всъщност малко ревнува. На Тес доста ѝ допадна.
- Завещали са ми къща - вече можеше да го изрече на глас. Подпря се на стената, до хортензията. Бризът носеше остра, но много приятна нотка, нещо като зов за пробуждане: „Хей, пролет е. Време е за промяна...“
- Какво?
- Завещали са ми къща - повтори Тес. - В Сицилия.
Да, истина беше.
- Сицилия?
Робин се изненада и Тес не можеше да го вини. Самата тя имаше нужда от още време, за да свикне с мисълта. Защо му е било на Едуард Уестърман да ѝ завещава къща? Дори не се познаваха. И какво щеше да прави Тес с вила в Сицилия? Подобен имот изобщо не се вписваше в начина ѝ на живот. Мястото ѝ беше в Дорсет, нали? С Джини. С родителите ѝ, които също живееха в Прайдхевън, само на няколко пресечки от къщата ѝ във викториански стил. И с Робин - поне когато беше възможно.
- Да - повтори. - Вила в Сицилия.
Голямата вила... А колко ли голяма беше всъщност?
- Шегуваш се, Тес.
- Не се шегувам - увери го, вече ѝ изглеждаше съвсем реално. - Знам, че е странно. Обаче един човек ми я е завещал.
- Кой, по дяволите...? Някой древен обожател?
Самият Робии бе десет години по-възрастен от нея. Значеше ли това, че и той е неин древен обожател? На Джини щеше да ѝ се стори точно така. Ако знаеше.
- Никога не съм го срещала, казва се Едуард Уестърман.
Името звучеше доста романтично. Тес разказа някои подробности на Робин - поне малкото, което знаеше.
- Мамка му! Миличка! - възкликна той.
- Има и още. - Тес се намести срещу стената. - Има едно условие.
По думите на адвоката ставаше въпрос за клауза от завещанието. В живота винаги има такива уловки. Раждаш дете на мъж, на когото вярваш, а той те изоставя и емигрира в Австралия. Срещаш прекрасен, секси и забавен мъж, влюбваш се в него, а той е женен за друга.
- Какво е? - Робин още звучеше шокиран.
- Трябва да отида там.