- В Сицилия?
- Да, трябва да посетя имението... преди да... - Тес се поколеба. „Да се отърве от него“, както се бе изразил адвокатът. - Преди да го продам.
Колко ли щеше да струва? Колкото да си изплати ипотеката? Колкото за една-две ваканции? Колкото да промени живота ѝ...?
Сицилия... Сякаш я зовеше. Да те привлича топла и слънчева страна, изглеждаше логично само по себе си, но Тес бе отгледана от мамчето, която помръкваше от болка или гняв всеки път, когато някой я попиташе за родната ѝ страна, детството, родителите или животът ѝ там. И накрая просто се примиряваш, че Сицилия е забранена територия. Само че... в този момент Тес осъзна, че така и не се е примирила с този факт. И в главата ѝ се завъртя една мисъл, една надежда, една идея. Пак се развълнува, пак усети онзи нервен трепет под лъжичката.
- Еха! - възкликна Робин.
Тес наблюдаваше как една пчела целеустремено се отправя към жълтата иглика, нацъфтяла до хортензията, и стремглаво се гмурка в едно цветче.
-Знам - потвърди тя, защото беше наистина удивително. И тази загадъчност. Условието. Трябваше да види имението, за да го придобие наистина. Но защо?
- Значи заминаваш за Сицилия?
- Аха.
Нищо не можеше да я спре. Освен мамчето, разбира се. Имаше отпуск за вземане, а Джини... ами, тя сигурно с радост би прекарала цяла седмица сама вкъщи. За миг си представи музиката на Джини усилена докрай, как приятелите ѝ завладяват къщата, а дъщеря ѝ, вместо да учи, излиза когато и до колкото часа си поиска. Макар че съседката Лайза щеше да я наглежда. Нищо кой знае колко драматично не можеше да се случи, щом Лайза и родителите ѝ бяха наблизо, нали?
- Скоро ли? - Робин звучеше различно, някак по-сериозно. Какво ли си мислеше?
- Предполагам.
Двама души излязоха да пушат пред сградата. Запалиха по цигара.
Тес погледна часовника си. Не ѝ се връщаше на бюрото при оплакванията. А и тази внезапна сериозност в тона на Робин я заинтригува.
- Има ли как ти да...? - Остави изречението недовършено. Ако любовникът ти е женен, не може да пътува с теб. Не и без свръхсложни схеми и лъжи. Ясно ѝ беше. Ако любовникът ти е женен, не можеш да споделяш живота си с него. Той вече споделя своя живот с друга. Никога не е твой, дори в кратките вълнуващи моменти, когато си мислиш, че е. А ако смяташ, че е другояче, значи се заблуждаваш. Нали?
- Може и да има - каза той. - Може и да мога да дойда с теб.
Сърцето ѝ подскочи.
- Би било идеално! - Не можа да прикрие вълнението си и един от пушещите я изгледа с любопитство. Тес се обърна към храстите хортензия. - Просто идеално - добави. - Вила в Сицилия, Робин. Представи си само. Ще е толкова специално да я видим заедно.
„Внимавай, Тес, сантименталничиш.“ Любовниците не трябва да залитат емоционално. Такава бе уговорката. И все пак...
- Приказно ще бъде, милинка. - Робин отново звучеше спокоен. - Много бих искал.
Тес очакваше да има „но“. Е, нямаше.
- И? Ще можеш ли? - Притаи дъх.
Не бе искала да се влюбва в него. Срещна го в кафенето на площада, онова със силното кафе и убийствените сладкиши. Забеляза го, защото - макар да се обличаше леко консервативно за вкуса ѝ - беше привлекателен, а и когато говореше на сервитьорката, гласът му бе нисък и секси. Но тогава Тес не беше на вълна сериозни връзки, а независима жена с дъщеря, за която да се грижи, Джини бе първият ѝ приоритет винаги. Тес бе единственият ѝ родител. Нагледала се беше на опитите на свои приятелки да добавят нов мъж в уравнението „самотна майка плюс деца“. Разкъсваха се между нуждите на всички елементи в уравнението, но все не можеха да им угодят.
Когато Джини постъпи в университета... може би. Дотогава Тес щеше само да ходи по срещи и да поддържа приятелства с мъже. Но сериозни връзки...? Не, благодаря.
И все пак два пъти в седмицата тя ходеше да обядва в кафенето, той - също. Тес винаги си носеше книга, той - вестник. Два пъти го хвана да я гледа, докато се прави, че чете, а веднъж ѝ се усмихна.
Веднъж се случи в заведението да няма свободни маси и той седна при нея с капучино в ръка, сандвич и извинителна усмивка.
- Свободно ли е при вас? Няма да ви притеснявам.
Обаче направо си я притесни. Малко по-късно вече си разказваха истории от службата - той работеше във финансовата компания на съседната пресечка, после обсъдиха новините. Той не спомена жена си тогава. Предложи идния петък пак да обядват заедно, само че в кръчмата надолу по улицата. „Защо не? - помисли си Тес. Компанията му ѝ беше приятна. - Един обяд, какво толкова?“
Една вечер след работа я покани на по чашка и след като пийнаха, я целуна. Не след дълго тя му сготви вечеря у дома - пиле с кашу, все пак беше дъщеря на майка си, - а той я прелъсти на дивана (Джини беше на гости с преспиване при приятелка), после ѝ каза, че е женен.