Флавия разпозна погледа в очите на дъщеря си. Не ѝ се нравеше накъде отиват нещата. Тес се рееше надалече, представяше си, че е другаде. Защо? Толкова ли бе нещастна тук?
- Но... - поколеба се дъщеря ѝ.
- Но...?
Патладжаните се бяха карамелизирали и след секунди щяха да прегорят. На автопилот Флавия със замах ги извади от мазнината. Нищо им нямаше. Подреди ги върху лист кухненска хартия, за да се отцедят, и опита бълбукащия доматен сос. Флавия правеше всичките си сосове с пресни домати. Преди да се пенсионира, дори сама си ги отглеждаше в две оранжерии под наем. Качеството им зависеше от почвата и климата. Тук поне бяха до морето - заради солта в почвата доматите растяха по-сладки. Флавия ги береше само когато бяха зрели, с цвета на залеза. Ах! Майка ѝ я бе научила, че тайната на добрата храна се крие в две неща: простотата и хубавите свежи съставки. Флавия винаги се съобразяваше с това. И все пак...
- Но...? - повтори.
- Искам да видя това място - обясни Тес. - Логично е. Особено след като вече съм му собственик. - Обърна се към майка си. - А и искам да видя къде си отраснала, мамче.
Флавия бясно разбърка соса. Цялата беше пламнала. Сутринта преди да се роди Тес, тя бе забъркала цяла тенджера сос болонезе. Според акушерката това било „инстинкт за гнездене“. Флавия не знаеше дали е така, но беше убедена, че когато си отиде от този свят, до нея ще намерят недомесено тесто, няколко узрели домата и босилек, оставен в близост до тигана...
- Разбирам. - Опита се да не звучи рязко и язвително. Сърцето ѝ се сви. Защо не? От какво толкова се страхуваше? Че Сицилия ще сграбчи дъщеря ѝ с огромните си нокти и ще я завлече в ужасната си черна паст? Каза си, че това са само глупавите мисли на една възрастна жена.
- И все пак трябва да отида - заяви Тес. Сякаш не забелязваше реакцията на майка си.
- Защо? - Сърцето на Флавия щеше да изхвръкне. Коленете ѝ почти поддадоха и тя се хвана за ръба на печката. Само за миг. Сега щеше да ѝ мине. - Защо трябва да отидеш?
-Заради условието, поставено в завещанието. Преди да реша какво ще правя с имота, трябва да го посетя.
Преди да реши какво ще го прави ли? Обзе я паника. Флавия продължаваше да бърка соса. Цветът беше добър. Готвенето цял живот ѝ помагаше, храната винаги я спасяваше. Доматите се сгъстиха, вкусът им стана по-наситен. Сладък пикантен аромат се разнесе от тигана.
- Разбирам - промълви Флавия. Наистина започваше да разбира.
- Разгледах района в гугъл „Земя“ - започна Тес, все едно разказваше за еднодневна екскурзия до Уеймът4. - Красиво е. Никога не си казвала колко е красиво.
Флавия изсумтя. Не беше казвала и къде е точно. Измъкна тавата от шкафа. Осъзна, че рано или късно ще се наложи да каже много повече.
- Не мислиш ли? - подкани я Тес.
- Да, красиво е.
Флавия сложи първо сос, после пармезан и накрая патладжани... „Не отивай там... Не отивай там... Не отивай там.“
- Ще наглеждам Джини, докато те няма. - Думите сами излязоха от устата ѝ. - Ако искаш да посетиш вила „Сирена“ - направи пауза, - преди да я обявиш за продан.
Отново сос, после пармезан...
- Благодаря ти, мамче! - В гласа на Тес се промъкна радостна нотка.
„Защото, ако дъщеря ти е тук, ще се върнеш.“ Флавия не го каза на глас. Отвори фурната и пъхна вътре тавата.
След вечеря, когато Тес и Джини си отидоха, Флавия се сгуши в леглото до Лени. Цяла вечер бяха говорили за други неща, но мислите ѝ все летяха към миналото и Сицилия.
Разказа на съпруга си за разговора с Тес.
- Майко мила! - възкликна той с типичната за него прямота. - Завещали са ѝ къща в Сицилия и нищо не казва?
- Още не е казала на Джини, затова.
Топлината на Лени винаги ѝ действаше успокояващо. Чудеше се какво ли щеше да стане с нея, ако не го бе срещнала. Той я обичаше въпреки всичко.
- Защо не ѝ е казала?
- Не знам.
Навярно бе наследила тайнствеността на майка си. Флавия потръпна и Лени я притисна към себе си. На седемдесет и девет години мъжът ѝ още бе строен и здрав, слава богу!
- Сигурно чака подходящия момент - добави Флавия.
- Като теб ли?
Чу думите още преди да ги е изрекъл.
- Имах си причини.
- А сега?
Намести глава върху гърдите му. Толкова ѝ беше удобен. Много точно си пасваха. А Лени я познаваше твърде добре. Веднага усети, че нещо не е наред.
- Ще отиде - промълви Флавия. - Не мога да я спра.
Лени я галеше по косата. Снежнобяла, макар някога да беше черна като катран.
- Тя няма твоите лоши спомени оттам, миличка - каза ѝ. - Това си е твоето минало, не на Теси. Тя просто иска да види къде си отраснала. Съвсем нормално е.