А после кафето, бързо, водата вече ври, а той още не го е смлял. Трябва да смели наведнъж много, за да не се шушка с това всяка сутрин, но пък Фло обичаше кафето ѝ да е прясно смляно и той искаше тя да има…
Хубавото е поне, че тази сутрин той и Фло се събудиха в чудесно настроение. Ако успееше да запази това настроение и през следващите пет минути, а защо не и през следващия половин час, а също и тя, и утре да бъде така, а и през следващите дни…
4
Седемгодишната тойота на Кристина дълго време отказваше да запали. Когато накрая двигателят заработи, чистачките на колата сдадоха багажа. Затова тя се спусна пеш от възвишението, на което се намираше Университета, надолу край болницата „Сейнт Мери“, като възнамеряваше да прекоси парка „Голдън Гейт“ въпреки дъжда, който се изливаше през тази първа сряда на Великите пости. Прекият път щеше да ѝ даде възможност да стигне навреме на работа.
Но тя не бе съобразила едно — че Сан Франциско е град с неизчерпаем местен колорит. Началото на големия ден се бе превърнало в солиден повод за група полуголи друиди да проведат нещо като церемония в чест на култа си към дърветата, придружена с песнопения, хлопане и ръкопляскане, които свидетелстваха, че хората от сектата страшно се забавляват.
Кристина сви надясно в опит да заобиколи процесията, но една ниска и дебела жена, сравнително млада на вид, препречи пътя ѝ. Раменете ѝ бяха покрити с шал, в косата ѝ бяха вплетени цветя, надолу беше с дълга кожена пола, но гърдите ѝ бяха напълно голи. Когато стана пределно ясно, че Кристина няма да се присъедини към тях и всъщност отиваше на работа, жената изведнъж се превърна от високопоставена жрица, изпълняваща мисията си, в обикновена улична актриса.
Когато най-сетне се добра до Хайт стрийт, където се намираше Центърът за оказване на помощ след изнасилване, тя бе плувнала в пот и бе закъсняла с цели двайсет минути за срещата си.
Шеф ѝ беше неомъжената, впечатляваща и устата Саманта Дънкан, истинска трийсет и пет годишна амазонка. Тя бе фанатично убедена, че отношенията между половете представляват бойно поле и това нейно убеждение обслужваше чудесно професионалната ѝ роля — да дава съвети на изнасилени жени.
Вродената ѝ състрадателност към жертвите за нещастие се съчетаваше с ярко изразено нетърпение към бавния процес на зарастване на душевните рани на пострадалите, към тежката правна процедура за издирване, разпознаване и наказване на нападателите им и към факта, че административната дейност на Центъра се крепи единствено на усилията на няколко доброволци с непълен работен ден.
Когато Кристина се яви на първото си интервю за постъпване на работа, Сам я бе впечатлила главно с чувството си за хумор и със страстта, която се излъчваше от всяка нейна клетка. После я бе запознала с ясните си изисквания. „Знам, че тук се работи безплатно и на доброволни начала — бе казала Саманта, — но държа моите доброволци да се отнасят към работата си така съвестно, сякаш са на служба. Искам да идвате на работа тогава, когато сте обещали. Не съм човек, който лесно прощава.“
До днес Кристина бе проявявала точност и отговорност към задълженията си. Сам излъчваше вътрешен огън, имаше присъствие, това силно допадаше на Кристина и тя искаше да ѝ засвидетелства благодарността си. Освен това се стремеше да докаже, че не е дилетантка — още един дълбоко личен неин повод да бъде изрядна.
Много от бариерите в общуването между тях вече не съществуваха — Сам и Кристина бяха ходили два или три пъти да пият кафе навън и бяха обсъждали актуални теми или политика. Кристина вярваше, че двете се намират на прага на истинското приятелство.
Но Сам не притежаваше и капчица търпимост към доброволците си, защото вечно ги подозираше в липса на добросъвестност към работата и затова избягваше да влиза в по-тесни отношения с хората от екипа.
Тази сутрин, докато изтърсваше водата от дрехите си, Кристина разбра, че тяхната крехка дружба сериозно е пострадала.
Сам не я посрещна с усмивка.
— А, ето че нашата най-сетне пристига. Кристина, това е сержант Глицки. Той е от полицията и разследва… така де — въздъхна Саманта, — ти вече познаваш този случай. Нека той сам ти обясни всичко. Сержант, беше ми приятно да се видим. — И Сам удостои Кристина с бегъл поглед, преди да се скрие в кабинета си.
Кристина реши да не се занимава повече със Сам, поне не сега, и насочи цялото си внимание към мъжа пред нея.
Първото ѝ впечатление беше, че този човек, Глицки, си има големи неприятности. Още от пръв поглед се разбираше, че е под невероятно напрежение, че е раздиран от огромна душевна драма, която едва успяваше да прикрие с цената на нечовешки усилия. Тя забеляза, че преди да протегне ръка и да се здрависа с нея, пръстите на ръцете му ту се свиваха, ту се отпускаха. За нейна изненада, здрависването беше почти нежно, а допирът — много по-мек, отколкото очакваше.