На лицето му се мярна нещо като полуусмивка, но тя изобщо не успя да смекчи погледа му.
— Разследвам убийството на Таня Уилоус и Сам ми каза, че вие сте разговаряли приживе с нея.
Кристина кимна.
Неуверена, объркана и смутена, Таня бе най-скорошния им трагичен случай — деветнайсетгодишна, току-що пристигнала в Сан Франциско от Фарго, Северна Дакота, тя бе идвала в техния Център три пъти. Мислеше си, че е била изнасилена, имайки предвид чисто техническата страна на въпроса. Момчето било по-голямо от нея. Не били гаджета. Смущението ѝ идваше от факта, че тя познаваше своя нападател — той не се бе нахвърлил върху нея, изскачайки иззад някой храст. Така че тя не беше съвсем сигурна дали нейното е било същинско изнасилване.
Той започнал да посещава жилището ѝ, постепенно ставал все по-настойчив и накрая я насилил — за последното нямаше никакви колебания — но от друга страна, в никой случай не се държал като човек, който може да я нарани или нещо подобно.
Той дори не я беше ударил, макар че тя изпитвала страх, че ако му откаже… може би самата тя имала вина за случилото се, държейки се по особен начин — разбирала ли Кристина какво иска да каже? Изобщо възможно ли е такова нещо? Да изпращаш грешни сигнали.
Но тя определено се чувствала принудена насилствено да осъществи полов акт, била насилена — казвала му не, не, не, а той не спирал — без обаче това да означавало, че Таня възприема момчето като престъпник или нещо такова и всъщност искала само едно нещо от него, да я остави на мира. Не искала да му създава неприятности, може би изобщо не била за тях…
И изведнъж, преди четири дена, убийството на Таня гръмна по всички медии. Била изнасилена в жилището си, завързана за леглото със запушена уста и удушена.
От центъра съобщиха в полицията за случилото се.
Кристина усети, че трябва да прочисти гърлото си. Глицки я питаше нещо, което тя не чу.
— Съжалявам…?
Той не показа никакво недоволство от това, че се налага да повтори въпроса си.
— Чудех се какво точно ви е разказала за онзи мъж…
Кристина седеше на ръба на изтърбушеното канапе.
Тя се наведе напред, подпря лакти на коленете си и сплете ръце. Косата ѝ, още мокра от дъжда, падаше върху лицето ѝ.
— Почти нищо — каза тя. — Познавала го е. Живеел наблизо, може би даже в нейния жилищен блок. Знаеше, че ако се премести, ще може да му избяга, но не можеше да си го позволи.
Глицки кимна.
— А и не е искала да повдигне обвинение.
— Мисля, че в крайна сметка щяхме да стигнем дотам, но не… веднага.
— Нямате представа за името му, за инициалите му, за някакъв прякор…?
— Не, нищо. Не мисля. Бих искала… Просто съжалявам — поклати глава тя.
— Дали разполагате с някакви записки от разговорите, върху които мога да хвърля едно око? Може би оттам ще изскочи нещо…
— Помня, че си водех записки. Трябва да ги потърся. Не е кой знае какво, но наистина…
Лицето на сержанта потъмня — той се взираше невиждащо през запотеното стъкло към хаотичното автомобилно движение по „Хайт“.
— Да ви предложа нещо? — попита тя. — Кафе или нещо друго?
Глицки не отговори.
Тя го докосна по ръката.
— Сержант?
— Да. Съжалявам. Мислех си нещо — обърна се пак към нея той.
— Добре ли се чувствате?
Внезапно лицето му престана да предизвиква ужас. Върху него се изписа тъга.
— Малко съм разсеян — призна той. — Жена ми е болна. — Направи пауза. — Да, един чай ще ми дойде добре, благодаря.
Още не бе станало пладне.
Просто съм уморена, каза си Кристина. След цялата дандания. Купонът продължи поне до два, а после се наложи да води отново нощни спорове с Джо. На сутринта стана рано заради църквата, сетне последва емоционалната закуска с Марк Духър, колата ѝ не запали, срещна онази неохипарка в парка и накрая цупенето на Сам съвсем я срази.
След това Таня Уилоус и Ейб Глицки с тази негова скръб и болната му жена.
Внезапно дъждът отново плисна зад гърба ѝ по смрачения прозорец, около бюрото ѝ притъмня и нещо в нея се прекърши. Тя потърка очи с опакото на ръката си като малко дете, за да прогони сълзите, но те потекоха.
Всичко беше от умората.
Такъв внезапен срив не ѝ се бе случвал поне от две години. Този път нямаше да допусне мисълта, че всичко това е свързано с бебето, което загуби, и с нейното минало. В никакъв случай. Миналото беше зад гърба ѝ и тя нямаше да му се даде. Просто тази сутрин ѝ се случиха много неща, това бе причината.