Транг даде под съд Архиепископията за измама — отец Слокъм бе пристъпил обета си за безбрачие и бе взел парите на госпожа Деп под лъжлив предлог, обещавайки ѝ, че рано или късно ще хвърли расото и ще се ожени за нея.
Ето в каква каша се бе забъркал Духър, въпреки че делото не го привличаше особено. На всичкото отгоре беше служил във Виетнам след завършване на колежа и спомените оттам далеч не бяха сред любимите му.
Така или иначе, смяташе, че ще е по-добре да започне да свиква. Винаги готов да се преклони пред различното, Сан Франциско се бе препълнил с тези азиатски навлеци. Все по-често на мушката заставаше типично американското — нещо, което Духър не би могъл никога да приеме.
Във всеки случай, поне в началото, делото Деп не представляваше особен приоритет за него. Един от съдружниците му имаше грижата да движи процедурните въпроси във връзка със съдебния процес и след това да му докладва. (Въпреки отвращението, което виетнамците будеха у него, Духър нямаше намерение да осигурява на съдружника си личен достъп до архиепископа. От собствен опит знаеше докъде може да доведе това.) В края на краищата, двамата с Флеърти бяха решили да предложат на госпожа Деп сделка за сумата от десет хиляди долара, а ако тя не се съгласеше на такъв вариант, Архиепископията щеше да отиде на съд с надежда за благоприятно разрешение на въпроса.
По този повод в средата на миналата седмица Духър се бе обадил на Виктор Транг и го бе запознал с тяхното предложение за споразумение. Тогава откри, че нещата са претърпели развитие и затова организира тази среща с Флеърти.
Лицето на архиепископа не стана бяло като чаршаф, но се вкамени. Той вдигна очи от папката.
— Три милиона долара?
Адвокатът кимна.
— Транг просто използва шанса си, Джим. Известно е, че Църквата има дълбоки джобове и момчето се е поразтърсило.
Флеърти се опитваше да чете и да слуша едновременно.
— Май не е трябвало да се напряга много.
— Аха.
— Значи Слокъм е преспивал и с дъщерята?
— Вероника, сега е на деветнайсет години. Това е версията на Транг. Без да слага в сметката другите подобни случаи с имигранти, чиито имена не спомена. Може и да е блъф.
Внезапно Флеърти затвори папката.
— Знам го Слокъм. Може и да не е никакъв блъф. И аз чувах такива работи.
Това не беше добра новина. Духър се наведе напред.
— Ако си бил наясно за тези неща, защо го направи монсиньор?
Изкривена усмивка.
— Не знаех със сигурност. Просто бяха слухове. Намерението ни беше да го отдалечим от изкушенията, да го пратим там, където не би имал същата свобода на действие, да го натоварим с повече отговорност.
Духър поклати глава.
— И по този начин да промениш същността му?
— Знам, Марк, знам. Проблемът е в моята същност. Аз вярвам на хората. Доверявам им се.
— Е, добре — плесна се по коленете Духър, — сега разбирам защо нае тежката артилерия в мое лице. Защото аз не се доверявам на никого. — Той посочи към папката в скута на Флеърти. — Стигна ли до края?
— Не. Спрях до трите милиона.
Духър я взе.
— Добре, ще те запозная със сбития вариант. По-нататък става още по-лошо. — Той започна да обяснява какво му бе казал Транг миналата седмица по телефона. Новакът бе предприел серия от разследвания и сред други имигранти в Сан Франциско, за да установи колко чести са били тези случаи на злоупотреби с положението от страна на свещенослужителите. Надяваше се да докаже, че Архиепископията редовно опрощава подобни прояви на хората си.
— Той нарича това политика на толериране, Джим. На път е да промени жалбата и директно да намеси твоето име.
Архиепископът пак бе застанал до прозореца и гледаше децата.
— Може ли да поръчаме убийството на Слокъм? — После бързо се обърна с разперени ръце. — Шегувам се, разбира се.
— Разбира се.
— Но шегата настрана, Марк. Какво ще правим?
Тази година не бе сред най-добрите за Флеърти.
Преди шест месеца, след обстойно двегодишно проучване, Комисията по планирането към Архиепископията най-сетне потвърди предварително известните резултати — и той се принуди да обяви затварянето на десет от най-закъсалите финансово енории в града. Знаеше, че ако не се вземат мерки сега, Архиепископията няма да прекрачи в двайсет и първи век. След земетресението градската управа бе издала постановление, с което обложи Архиепископията с данък в размер на сто и двайсет милиона долара за възстановяване на засегнатите църкви. (Духър бе направил невъзможното тогава, за да свали сумата до седемдесет милиона, но Архиепископията не можеше да плати и толкова.)