— Звучи чудесно, Марк. Приемам го. Вярвам на всяка твоя дума, защото съм ти приятел от детинство. Както и да е. Да ти дам ли един съвет, като адвокат на адвокат?
— Слушам те.
— Не го разказвай на друг. Звучи много подозрително — макар да чувствам със сърцето си, защото ти никога не си ме лъгал, че това е невъзможно. Как изглеждаше тя?
Духър кръстоса ръце зад тила, обмисляйки отговора си.
— Коя, по твое мнение, е най-прекрасната жена на света? Лице, тяло… — Той направи красноречив жест. — Цялостно излъчване. Всичко.
Фаръл се замисли за миг.
— Деми Мур.
Духър кимна.
— Добре, в сравнение с Кристина Карера, Деми Мур е вещица. Даже ако Кристина е с мокра коса и с пепел по челото.
— Деми така не съм я виждал — вдигна вежди Фаръл. — Обикновено, когато излизаме, след като разкара Брус, тя се докарва, слага си разни мазила. Като се замисля, чудя се дали Лидия не се развежда с мен заради нея… Ако е разбрала за мен и Деми?
— Възможно е — каза Духър.
— Проклети папараци.
Духър разтегна устни в усмивка.
— Въображаемият ти живот е прекалено богат, за да бъдеш добър адвокат.
Фаръл протегна ръка в неговата посока.
— И това ми го казва човек, който причаква годеницата на свой служител в църквата. Какво възнамеряваш да правиш с нея, ако смея да попитам?
Духър сви рамене, сякаш никога не се бе замислял за това.
— Не знам. Смятам да я взема на работа. — И в отговор на гримасата на Фаръл, допълни: — Само като чиновничка. Тя, между другото, е юридически спец. Много умна хлапачка, да знаеш.
Фаръл отново простря ръка.
— Длъжен съм да те предупредя, че си играеш с огъня.
— Всичко е съвсем невинно, Уес. Кълна се. Нищо няма да се случи.
— Направи си една услуга и си намери някой друг сътрудник.
— Ще назначаваме десетина души. Кристина просто ще е една от тях.
Фаръл потри брадичката си.
— Ех, момко — каза той. — Ех, момко, ех, момко, ех, момко.
— Безпокоя се за Марк. Просто не е на себе си.
Лидия Фаръл — съпругата на Уес — направи физиономия от типа „недей, моля ти се“ към Шийла Духър над ръба на чашката си от китайски порцелан.
Двете жени седяха в остъклената беседка с френски провинциални мотиви, а плющящият в ранната утрин дъжд се бе превърнал в романтично нормандско ръмене. В отговор Шийла възрази:
— Хайде, Лид, не са толкова лоши. Мъжете, имам предвид.
Лидия остави чашката си.
— Не съм казала, че са лоши. Да съм казала, че Уес има недостатъци? Той просто няма качества. Откъдето и да го погледнеш. За Марк не знам.
— Марк е добър човек, Лид. Това е достатъчно.
В началото, в зората на приятелството им, Марк ловко, но много категорично бе започнал да сваля Лидия, жената на най-добрия му приятел. Когато тя му направи забележка, той даде заден ход и обясни по своя чаровен начин, че просто нещо се е объркала и че той много съжалява за недоразумението. Но Лидия знаеше, че недоразумение нямаше.
Никога не бе споменавала за това пред Уес или Шийла. В известен смисъл бе поласкана, дори въодушевена от факта, че великият Марк Духър явно я намираше за достатъчно привлекателна, че да си струва риска. Представяш ли си!
Но си бе съставила определено мнение за присъщите му добродетели.
Така или иначе, Шийла ѝ бе приятелка. Заедно преодоляваха етапите в женския живот — децата, училището и кариерата на мъжете им. Заслужаваше си да се вслуша в думите ѝ.
— Съжалявам. Права си. Добротата е важна. Просто съм напрегната днес. Утре се виждам със Сара — Сара бе нейния бракоразводен адвокат — и искам да съм във форма. Винаги съм настроена толкова добронамерено и оставям Уес да прави каквото си поиска. Затова Сара ми каза: „Започни да го мразиш. Спомни си всички гадории, които е направил, колко пъти не се е прибирал, когато е казвал, че ще се прибере, изстиналите вечери, купищата ризи, които си изгладила, да не говорим за… по-личните неща. После няма да съжаляваш“. Сара е истинско бижу.
— Никога не бих искала да мина през това.
— Аз също, скъпа, но разводът е като войната. Ако е започнала, по-добре я спечели. Вие с Марк нямате намерение да се развеждате, нали?
— Не, не мисля…
— Но…
— Не казах „но“.
Лидия се усмихна на приятелката си.
— Каза. И така, защо?
— Защо какво?
— Защо смяташ, че бракът ви страда?
Шийла остави чашката си, взе лъжичката и разбърка чая си. Отговори след дълго мълчание.
— Защото Марк страда.
— Защо?
На Шийла ѝ трябваше време, за да намери точните думи. Самата тя не бе съвсем сигурна в това, което казваше.