В един момент престанаха изобщо да излизат навън вечер, дори спряха да канят Уес и Лидия на чревоугодническите вечери, които преди редовно организираха. На тяхно място се настани всепроникващата пустота на голямата, празна къща.
Нищо чудно, че най-накрая тази атмосфера се отрази зле и на Марк.
Именно това я накара да се опомни. Тя не бе искала да нарани Марк. Просто се бе поддала на собствените си състояния, надявайки се в един момент да ги надмогне. Проблемът си беше неин и — както подобава на една истинска мъченица — се бе надявала да изстрада всичко мълчаливо.
Не бе съобразила само едно — продължилото твърде дълго въздействие на нейната депресия върху психиката на Марк. Той се бе отдръпнал и тя не знаеше дали ще може да си го върне.
След като реши да се измъкне от омагьосания кръг, Шийла отиде на лекар и той ѝ предписа антидепресанта „Нардил“, който свърши работа.
Единствената неприятност бе, че докато го вземаше, не можеше да пие, което означаваше край на коктейлите с Марк след края на тежкия му работен ден, край на общата им страст към придружените с бутилка вино вечери. Край на милите глупости, които дрънкаха, когато бяха подпийнали, край на томителните прегръдки.
Навярно би трябвало да му признае за лекарството, но се страхуваше от реакцията му, от това, че мнението му за нея щеше да падне още по-ниско. Членовете на семейство Духър нямаха нужда от антидепресанти, те сами се справяха със слабостите си.
Вместо това му изтърси, че е стигнала до извода, че депресията ѝ се дължи на прекаленото пиене, тъй че е решила изобщо да спре да пие, ей така изведнъж. Това беше решение, достойно за един член на семейство Духър — волеви акт за подобряване на състоянието. Марк щеше да прояви уважение към такова решение, дори и да не го намираше за твърде привлекателно. Тя установи, че е много по-добре да захвърли пиенето и да възвърне цивилизованите си отношения с Марк, отколкото да му натрапва своята безпомощност и „зависимостта“ си, може би завинаги, от антидепресантите.
Но всичко това се оказа само в сферата на добрите намерения. Марк се бе стопил в далечината и тя не беше сигурна дали отново ще се върне. И за всичко сама си беше виновна.
6
Джо Ейвъри не беше злобар или грубиян. Кристина не искаше да бъде несправедлива към него. Той си имаше и много положителни черти.
Но просто ѝ късаше нервите.
С вбесяващо постоянство Джо вършеше разни неща, за да покаже, че въпреки професията си, той е преди всичко готин тип, а не някой зализан натегач. Риболовът например — как хваща рибките и после ги пуска, като използва само тъпи въдички — по този начин те изобщо не страдат, а вероятно даже изпитват наслада от това упражнение, там, на края на еднокилограмовата му въдица. Направо може да се каже, че така поддържа формата им.
Или работата на доброволни начала в „Сиера Клъб“. Виждаш ли? Дори и да си докарва някоя и друга кинта, той не се срамува от това, защото е чувствителен към всичко около него — просто един отворен към света човек.
Нали Кристина също е доброволка, би могла да го разбере. Ужасно важно е да си всестранно развита личност. Не трябва да губиш от погледа си голямото, всеобхватното. Ето в това се крие смисълът на качествения живот.
Още един от бомбастичните му изрази — качествен живот.
Или друго. Имаше навика да казва „виж фактите“ и после „това е интригуващо“. И двете фрази караха Кристина да скърца със зъби.
В началото тя бе запленена от сладурското му излъчване. Бяха минали почти три години от онази история с професора ѝ. И Джо някак просто се вписа в пейзажа.
Той беше помощник на преподавателя в онзи курс по договорно право. След „заешкия“ период някои от студентите започнаха да се мотаят заедно след занятия, да ходят на пица, да водят вълнуващи юридически беседи. А сетне една нощ стана така, че останалите си тръгнаха по-рано.
Тъй че тя и Джо затвориха заведението и нощта ги прие в прегръдката си, договорите останаха зад гърба им и те се отдадоха на общия си интерес към излетите, ските, природата. Кристина харесваше Джо, гъстата му черна коса, изсеченото лице. И тази трапчинка на брадичката, досущ като на баща ѝ.