Едва когато се изравних с тях, зърнах лицето на Исак. По-зачервените му страни се стичаше неспирен поток от сълзи, а лицето му беше сковано от болка. Взираше се в екрана, без дори да поглежда към мен, като виеше и не спираше да блъска по панела за управление.
— Как си Хейзъл? — попита Огъстъс.
— Добре — отвърнах аз. — Исак? — Никакъв отговор. Нито намек, че е наясно с присъствието ми. Само сълзите продължаваха да се стичат от лицето по-черната му тениска.
Огъстъс отклони за миг поглед от екрана и рече:
— Изглеждаш добре. — Носех рокля с дължина малко под коленете, която имах, откакто се помня. — Момичетата смятат, че е прието да се обличат рокли само по официални поводи, но аз лично предпочитам жените, които си казват: „Отивам да видя момче, което преживява нервен срив, момче, което е чувствително на тема зрение, и проклета да съм, но заради него ще облека рокля“.
— И все пак — отвърнах аз — Исак изобщо не би ме погледнал. Та той е лудо влюбен в Моника — но думите ми бяха последвани от сърцераздирателно хлипане.
— Това е малко деликатен въпрос — обясни Огъстъс. — Не знам за теб, Исак, но на мен ми се струва, че ни приклещиха по фланга. — След това се обърна към мен: — Исак и Моника вече не са печеливша комбинация, но сега не му се говори за това. В момента иска само да се нареве и да играе „Каунтъринсърджънс 2: Цената на зората“.
— Не мога да го виня — отвърнах аз.
— Исак, позицията ни започва да ме притеснява. Ако нямаш нищо против, поеми към онази електроцентрала, а аз ще те прикривам. — Исак хукна към една неопределена на вид сграда, докато Огъстъс търчеше подире му и стреляше наляво и надясно с автомата си в поредица от бързи откоси.
— И все пак — обърна се Огъстъс към мен — това не пречи да му говориш. Ако можеш да му дадеш някакъв мъдър женски съвет.
— Всъщност според мен реакцията му е правилна — отвърнах аз, когато внезапната стрелба, произведена от Исак, видя сметката на вражески войник, осмелил се да надигне глава над изгорелия капак на един пикап.
Огъстъс кимна към екрана и рече:
— Болката трябва да бъде изпитана докрай — което беше цитат от „Всевластна скръб“. — Сигурен ли си, че няма никой зад нас? — обърна се към Исак. Няколко мига по-късно над главите им започнаха да свистят трасиращи снаряди. — По дяволите, Исак — извика Огъстъс. — Не искам да те упреквам в този тежък за теб момент, но си допуснал да бъдем обкръжени по фланга и сега няма никого между терористите и училището. — Героят на Исак се спусна по посока на стрелбата, криволичейки на зигзаг по-тясната уличка.
— Може да преминете по моста и после да заобиколите отзад — предложих аз една тактика, която бях научила от „Цената на зората“.
— За жалост — въздъхна Огъстъс, — мостът вече се намира под контрола на метежниците поради съмнителната стратегия на жалкия ми съмишленик.
— Аз ли? — попита глухо Исак. — Аз?! Нали точно ти предложи да се скрием в проклетата електроцентрала.
Гас извърна лице за миг от екрана и се усмихна накриво на Исак.
— Знаех си, че можеш да говориш, приятел — каза той. — А сега, хайде да спасим група измислени деца.
Двамата се втурнаха заедно по тясната уличка, като стреляха и се криеха в най-подходящите за това моменти, докато накрая не се озоваха пред едноетажната и едностайна сграда на училището. Прикриха се зад една стена от другата страна на улицата и започнаха да отстраняват враговете един по един.
— Защо искат да проникнат в училището? — попитах аз.
— За да вземат децата за заложници — отвърна Огъстъс, превил рамене над контролния панел, като бъхтеше по копчетата с напрегнати предмишници и изпъкнали вени. Исак се приведе напред към екрана, докато контролният панел танцуваше под фините пръсти на ръцете му. — Дръж го, дръж го, дръж го — избълва Огъстъс. Двамата с Исак обезвреждаха непресекващите вълни от терористи със смайващо прецизна стрелба, която не биваше да засегне самото училище.
— Граната! Граната! — нададе вик Огъстъс, когато някакъв предмет прелетя в дъга през екрана, падна на входната алея и се търкулна към вратата на училището.
Исак захвърли разочаровано контролния панел.
— Ако не успеят да вземат заложници, копелетата просто ги убиват, а после накисват нас.